— Но как стана така, че се присъединихте към тях? — прекъсна го Гамаш. Урокът по история можеше да почака.
— Отецът абат посети нашия манастир и ме чу да пея… — Брат Люк се смути и млъкна.
— Продължавайте — подкани го Гамаш.
— Ами… аз имам необичаен певчески глас. Особен тембър.
— И как влияе това?
— Означава, че на практика мога да пея с който и да било хор и да се впиша напълно.
— Добре ли хармонизирате?
— Ние пеем грегориански хорали, което значи, че всички пеем. Една и съща нота по едно и също време. Но с различни гласове. Не може да се каже, че хармонизираме, но трябва да сме в хармония, когато пеем.
Гамаш обмисли за момент тази отлика, сетне кимна.
— Аз съм хармонията.
Думите прозвучаха толкова изненадващо, че главният инспектор просто остана вторачен в този млад монах със семплата му роба. И грандиозното му изказване.
— Pardon? Не разбирам какво значи това.
— Не ме разбирайте погрешно, хорът няма нужда от мен. Компактдискът го доказва.
— Тогава какво имахте предвид? — На Гамаш му се струваше малко късно за скромничене.
— Всеки хор би звучал по-добре с мен.
Двамата мъже се гледаха мълчаливо. И тогава на Гамаш му хрумна, че това можеше и да не е гордост или самохвалство. Можеше да е просто констатация на факт. Може би монасите се учеха да приемат както провалите, така и дарбите си. Без да се преструват, че ги нямат, заради фалшива скромност.
Този мъж не криеше дарбата си. Обаче криеше гласа си. В обет за мълчание. В затънтен манастир, далеч от хора. Далеч от публика.
Освен ако…
— Значи не участвате в първия диск…
Люк поклати глава.
— … но планираха ли се още записи?
Брат Люк замълча за момент.
— Oui. Брат Матю много се вълнуваше. Беше избрал всички псалми.
Гамаш измъкна листа от раницата си.
— Този от тях ли е?
Люк взе листа от главния инспектор. Беше напълно съсредоточен. Съвършено неподвижен. Накрая смръщи вежди, поклати глава и му върна листа.
— Не мога да ви кажа какво е това, мосю. Но мога да ви кажа какво не е. Не е грегориански псалм.
— Как разбрахте?
Люк се усмихна.
— Има съвсем ясни правила, на които трябва да отговаря един псалм. Като при хайку или сонет. Неща, които трябва да правиш, и неща, които не бива. Грегорианският псалм се основава на дисциплина и простота. Смирението да се подчиниш на правилата и вдъхновението да се издигнеш над тях. Предизвикателството се състои в това да използваш правилата и същевременно да се издигнеш над тях. Да пееш на Бог, без да натрапваш собственото си его. А това… — той махна към листа в ръката на Гамаш — е пълна глупост.
— Имате предвид думите?
— Не разбирам думите. Имам предвид ритъма, метрума. Има огромно разминаване. Темпото е твърде бързо. Няма нищо общо с грегориански псалм.
— Но има тези неща. — Гамаш посочи към завъртулките над думите. — Невми, нали така?
— Да. И точно това е най-тревожното.
— Тревожно?
— Идеята е да изглежда като грегориански псалм. Маскиран е като такъв. Но е измама. Къде го открихте?
— При тялото на брат Матю.
Люк пребледня. Гамаш знаеше, че на този свят има две неща, които човек не може да направи, колкото и да се старае — да пребледнее и да се изчерви.
— Това какво ви говори, брат Люк?
— Че приорът е умрял, опитвайки се да предпази онова, което е обичал.
— Това? — Гамаш вдигна листа.
— Не, далеч не това. Сигурно го е взел от някой монах. Някой се е опитал да поругае псалмите. Да ги превърне в някаква мерзост. И приорът е искал да го спре.
— Смятате, че е извършено като обида?
— Някой е познавал грегорианските псалми и невми достатъчно добре, за да се гаври с тях. Да, направено е умишлено, като обида.
— Някой от монасите, казвате? Кой? — Гамаш внимателно наблюдаваше младия монах.
Брат Люк мълчеше.
Гамаш чакаше. После си даде сметка, че понякога мълчанието е полезна тактика. Действаше много по-тягостно и заплашително от директните обиди. Но тук мълчанието бе тяхната утеха. А устната реч сякаш ги плашеше.
— Кой мразеше брат Матю толкова, че да се подиграе с делото на живота му? — настоя Гамаш. — Кой го мразеше толкова, че да го убие?
Люк запази мълчание.
— Ако всеки от тукашните монаси обича псалмите, защо някой ще тръгне да се гаври с тях? Ще ги превърне, както казвате, в някаква мерзост? — Гамаш вдигна пергамента и леко се наведе напред. Люк отстъпи назад съвсем леко, но нямаше къде да избяга.