— Но ви е позволено да говорите?
— На идване в манастира не ни режат езиците — каза монахът и се усмихна. — Но не се и насърчава. От бъбривец монах не става. Има периоди от деня, когато тишината е по-важна. Нощем например. Нарича се Велика тишина. Някои манастири са смекчили обета за мълчание, но тук, в "Сен Жилбер", се опитваме да пазим велика тишина през по-голямата част от деня.
Велика тишина, помисли си Гамаш. Точно това бе усетил и той преди няколко часа, когато се събуди по тъмно и излезе в коридора. Като бездна, в която можеше да пропадне. А ако беше пропаднал, какво щеше да срещне там?
— Колкото по-голяма е тишината, толкова по-силен е Божият глас ли? — попита Гамаш.
— Просто има по-добър шанс да го чуем. Някои от монасите искаха обетът да бъде прекратен, за да можем да излизаме във външния свят и да говорим на хората за музиката. И да изнасяме концерти. Получавахме всякакви покани. По едно време дори плъзна слух, че са ни поканили във Ватикана, но абатът отказал.
— Как се почувстваха монасите?
— Някои се ядосаха. Други изпитаха облекчение.
— Някои подкрепиха абата, а други не?
Бернар кимна.
— Имайте предвид, че абатът е нещо повече от началник. Нашата клетва за вярност не е към епископа или архиепископа, а към абата. И абатството. Ние го избираме и той запазва тази длъжност до смъртта си или докато не реши да се оттегли. Той е нашият папа.
— А считан ли е за безгрешен?
Бернар спря, скръсти ръце и инстинктивно положи свободната си длан върху яйцата, сякаш за да ги предпази.
— Не. Но най-щастливите абатства са онези, в които монасите не оспорват мнението на абата си. А най-добрите абати са онези, които са отворени за предложения. Обсъждат всичко в Крилото. После вземат решение. И всички го приемат. Счита се за акт на смирение и благосклонност. Не е важно дали ще спечелиш, или ще загубиш, важно е да изразиш гласно мнението си. И да позволиш на Бог и на общността да вземат решение.
— Но това вече не се случва тук.
Бернар кимна.
— Имаше ли конкретен човек, който започна тази кампания за прекратяване на обета за мълчание? Гласът на дисидентите?
Брат Бернар отново кимна. Това беше искал да каже.
— Брат Матю — каза накрая. Лицето му посърна. — Приорът искаше обетът за мълчание да бъде прекратен. Това доведе до страшни кавги. Той беше силен характер. Свикнал да получава каквото пожелае. Дотогава двамата с абата искаха едно и също. После нещата се промениха.
— И брат Матю не отстъпи? — попита Гамаш.
— Ни най-малко. Постепенно и други монаси забелязаха, че стените няма да рухнат, ако и те не отстъпват. Ако продължават да враждуват, че и да проявяват неподчинение. Разправиите ескалираха, станаха по-изразителни.
— Въпреки обета за мълчание?
Бернар се усмихна.
— Ще се изненадате колко много начини за размяна на съобщения съществуват. Много по-мощни и обидни от думите. Един обърнат гръб в манастира се равнява на ругатня. Въртенето на очи е ядрена атака.
— А вчерашното деяние? — попита Гамаш.
— С вчерашното деяние манастирът бе изравнен със земята. Нищо че стените са непокътнати, а телата продължават да щъкат напред-назад. Във всяко друго отношение "Сен Жилбер" е мъртъв.
Гамаш се замисли над тези думи за момент, после благодари на брат Бернар, върна му кошницата с яйцата, излезе от заграденото пространство и тръгна обратно към сумрачния манастир.
Покоят на това място бе не просто пропукан, а убит. Нещо ценно бе разрушено. А после един камък се бе стоварил върху главата на брат Матю. И бе пропукал и нея.
На раздяла с брат Бернар бе спрял до вратата, за да зададе един последен въпрос.
— А вие, mon frére? Вие от коя страна бяхте?
— С отец Филип — отвърна той без капка колебание. — Аз съм от хората на абата.
Хората на абата, мислеше си главният инспектор, когато няколко минути по-късно двамата с Бовоар влязоха за закуска в притихналата столова. Много от монасите бяха вече там, но никой не вдигна поглед към тях.
Хората на абата. Хората на приора.
Гражданска война, водена с погледи и дребни жестове. И мълчание.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
След като закусиха с яйца, плодове, пресен хляб и сирене, монасите излязоха, а Гамаш и Бовоар останаха да допият билковия си чай.
— Това е отвратително. — Бовоар отпи глътка и сбърчи нос. — Това е чай от пръст. Пия тиня.
— Мента е. Така мисля — обади се Гамаш.