— Ментова тиня — каза Бовоар, остави чашата си на масата и я побутна настрана. — Е, кой го е извършил, как мислите?
Гамаш поклати глава.
— Честно казано, не знам. Логично е да е някой от страната на абата.
— Или самият абат.
Гамаш кимна.
— Ако приорът е бил убит в битката за власт.
— Спечелилият битката, печели и управлението на манастир, който внезапно е станал много богат и могъщ. И не само заради парите.
— Продължавай — окуражи го Гамаш. Той винаги предпочиташе да слуша, отколкото да говори.
— Ами замислете се. Тези гилбертинци изчезват и четири столетия ги няма никакви, после внезапно и като по чудо изникват от пущинака. И сякаш това не е достатъчно библейско, ами носят и дар. Свята музика. И маркетинг гуру от Ню Йорк не би успял да скалъпи по-ефектен трик.
— Само дето не е трик.
— Толкова ли сте сигурен, patron?
Гамаш остави чашата си на масата, наведе се към своя заместник и замислено го погледна с дълбоките си кафяви очи.
— Нима твърдиш, че всичко е манипулирано? От тези монаси? Четиристотин години мълчание и изведнъж запис на някакви мрачни грегориански псалми? Само за да спечелят слава и богатство. Доста широкообхватен план. Добре, че не са имали акционери.
Бовоар се засмя.
— Обаче е проработил.
— Но залогът далеч не е бил сигурен. Вероятността този усамотен манастир, пълен с пеещи монаси, да стане сензация, е била минимална.
— Съгласен съм. Трябвало е да се навържат куп неща. Музиката е трябвало да грабне хората. Но това вероятно не е било достатъчно. Искрата е пламнала в момента, когато всички са разбрали кои са те. Считан за изчезнал монашески орден, приел обет за мълчание. Ето кое е грабнало вниманието на хората.
Началникът кимна. Така се засилваше мистерията и на музиката, и на монасите.
Беше ли манипулирано обаче? В крайна сметка всичко бе истина. От друга страна, не лежеше ли точно това в основата на добрия маркетинг? Не да лъжеш, а да избереш кои истини да кажеш?
— Тези скромни монаси се превръщат в суперзвезди — каза Бовоар. — Не само богати, а много повече. Стават влиятелни. Хората ги обожават. Ако утре абатът на "Сен Жилбер" отиде в Си Ен Ен и обяви, че той е месията на Второто пришествие, не ми казвайте, че не биха му повярвали милиони.
— Милиони биха повярвали на всичко — каза Гамаш. — Те виждат Христос върху палачинка и започват да го боготворят.
— Но това е различно, patron, и вие го знаете. Дори го усетихте лично. На мен музиката изобщо не ми въздейства, но виждам, че вас ви вълнува.
— Отново сте прав, mon vieux — усмихна се Гамаш. — Но не ме тласка към убийство. Точно обратното. Действа ми много успокояващо. Като чая. — Той отново взе чашата си, вдигна наздравица с Бовоар и се облегна удобно в стола си. — Какво искаш да кажеш, Жан Ги?
— Искам да кажа, че е било застрашено нещо повече от още един запис. Залогът е бил много по-голям от някакви дребни разправии и правото да командориш двайсетина пеещи монаси. Независимо дали на монасите им харесва, или не, те вече са много влиятелни. Хората дават мило и драго да чуят мнението им. Сигурно е доста опияняващо.
— Или отрезвяващо.
— И всичко, което трябва да направят, е да се отърват от един неудобен обет за мълчание — разпалено продължи Бовоар. — Да тръгнат на турне. Да изнасят концерти. Да дават интервюта. Хората ще слушат всяка тяхна дума със зяпнала уста. Могат да станат по-влиятелни от папата.
— И единственият, който пречи, е абатът — допълни Гамаш и поклати глава. — Но ако е така, значи са убили грешния човек. Твоят довод би имал смисъл, Жан Ги, ако отец Филип беше мъртъв, а той не е.
— Ааах, грешите вие, сър. Аз не твърдя, че убийството е станало, за да се вдигне обетът за мълчание. Просто казвам, че много неща са заложени на карта. За лагера на приора — могъщество и влияние, а за другия? Там мотивът е също толкова силен.
Гамаш се усмихна и кимна.
— Да запазят спокойствието и тишината в живота си. Да защитят дома си.
— А кой не би убил, за да защити дома си? — попита Бовоар.
Гамаш се замисли над това и си спомни как с брат Бернар събираха яйца рано сутринта, в меката светлина на зората. И как монахът бе описал прелитащите над главите им самолети и хлопането на поклонниците по вратата.
И заключението, че манастирът е бил изравнен със земята.
— Ако брат Матю бе спечелил битката, той щеше да направи още един запис, да прекрати обета за мълчание и да промени манастира завинаги — каза главният инспектор, усмихна се на Бовоар и стана от стола си. — Браво. Макар че има едно нещо, което забравяш.