Отец Филип поклати глава.
— Определено е същият тип хартия. Но дали е от същата партида? Мисля, че псалмът е много по-скорошен, а човекът, който го е писал, е използвал пергамент, за да се опита да го състари. Ние все още разполагаме със свитъци пергамент, изработени от монаси преди столетия. Преди хартията.
— Къде ги държите?
— Симон? — извика абатът и монахът веднага се появи. — Би ли показал на господин главния инспектор свитъците ни пергамент?
Брат Симон видимо се подразни, сякаш задачата изискваше твърде голямо усилие. Ала кимна и прекоси стаята, следван от Гамаш. Сетне отвори едно чекмедже, пълно с листове пожълтяла хартия.
— Нещо липсва ли? — попита Гамаш.
— Не знам — отвърна Симон. — Никога не съм ги броил.
— За какво ги използвате?
— За нищо. Просто си седят тук. За всеки случай.
Случай на какво, зачуди се Гамаш. Или просто така, за всеки случай.
— Кой би могъл да вземе някой от тях? — попита той и се почувства като впримчен в безконечната игра "Двадесет въпроса".
— Всеки — отвърна брат Симон и затвори чекмеджето. — Никога не го заключваме.
— А кабинетът ви заключва ли се? — Гамаш отново се обърна към абата.
— Никога.
— Беше заключен, когато пристигнахме — каза детективът.
— Аз го заключих, когато тръгнах да ви посрещна — обади се брат Симон. — Исках да съм сигурен, че всичко ще си остане непокътнато.
— А заключихте ли и когато тръгнахте да извикате лекаря и абата?
— Oui.
— Защо?
— Не исках някой да се натъкне случайно на тялото. — Монахът започваше да се държи отбранително, погледът му се стрелна от Гамаш към абата, който кротко седеше и слушаше.
— Тогава вече знаехте ли, че е убийство?
— Ясно ми беше, че не е естествена смърт.
— Колко хора използват градината на абата? — попита главният инспектор и отново забеляза как погледът на монаха се стрелна за миг към абата.
— Никой — отвърна отец Филип, изправи се и се приближи до секретаря си.
Дали му се притичваше на помощ? — зачуди се Гамаш. Така изглеждаше. Само че не беше ясно защо брат Симон би имал нужда от спасяване.
— Както, струва ми се, споменах и по-рано, господин главен инспектор, това е моята лична градина. Нещо като свято убежище. Матю се отбиваше, а брат Симон се грижи за градината, но иначе я използвам само аз.
— Защо? — попита Гамаш. — Повечето други места в абатството са за общо ползване. Защо вашата градина е лична?
— Трябва да попитате отец Клеман — отвърна абатът. — Той е проектирал сградата. Той е добавил градината, тайното Крило и всичко останало. Бил е изкусен архитект. Прочут за времето си. Сами виждате съвършенството на работата му.
Гамаш кимна. Виждаше го. И точната дума наистина бе "съвършенство". Не само в простите изящни щрихи, но и в разположението на прозорците.
Всеки камък лежеше на точното място. Нямаше нищо излишно. Нищо претрупано. Всяко нещо си имаше причина да е там. Както имаше причина градината на абата да е лична, ако не и тайна.
Гамаш отново се обърна към брат Симон.
— Ако никой друг не е използвал градината, защо решихте, че някой от монасите би могъл да се натъкне случайно на тялото на брат Матю?
— Не бях очаквал да открия приора там — каза Симон. — Не знаех какво друго мога да очаквам.
Възцари се мълчание. Гамаш остана загледан в потайния монах.
После кимна и отново насочи вниманието си към абата.
— Говорехме за листа хартия, открит върху тялото на приора. Вие смятате, че хартията е стара, но текстът не е. Кое ви кара да мислите така?
Двамата мъже се върнаха на столовете си, а брат Симон се оттегли встрани и взе да разтребва и размества документи. С широко отворени очи. И уши.
— Мастилото е твърде тъмно, това първо — каза отец Филип, докато оглеждаха страницата. — С течение на времето пергаментът попива течността, така че остатъците на повърхността вече не са мастило, а петно с формата на думите. Можете да видите това в плана на манастира.
Гамаш се наведе над свитъка. Абатът бе прав. Черното мастило не бе избеляло от времето и слънчевата светлина, а беше попило в пергамента. Сега цветът не лежеше на повърхността, а бе проникнал навътре.
— Това обаче — абатът махна към пожълтялата хартия — още не е попило.
Гамаш се намръщи, поразен. Тепърва щеше да потърси мнението на експерт криминалист, но подозираше, че абатът може би не греши. Пожълтелият псалм изобщо не беше стар, някой се бе постарал да изглежда така. С измамна цел.