Тук Бовоар трябваше да се съгласи с него. Наблюдаваше абата, който, изглежда, водеше любезен разговор с комисаря, и за пръв път подложи на съмнение здравия му разум.
— Какво отговаря той, когато му кажете, че е невъзможно сами да поправите основите?
— Казва ми да правя като него. Да се моля за чудо.
— А вие не вярвате, че ще се случи чудо?
Брат Реймон се извъртя към Бовоар, за да го погледне право в лицето. От гнева му, така очевиден само миг по-рано, вече нямаше и следа.
— Тъкмо обратното. Казах на абата, че може да спре да се моли. Че чудото вече се е случило. Бог ни е дал гласове. И най-прекрасните псалми. И епоха, в която те могат да се разпространяват по цял свят. За да вдъхновяват милиони, докато печелят милиони. Ако това не е чудо, не знам кое е.
Бовоар се облегна назад и се вгледа в монаха, който не просто вярваше в молитви и чудеса, а и че Бог вече им е изпратил чудото. Мълчаливият орден щеше да спечели пари с гласовете си и да спаси абатството.
Но абатът бе твърде сляп да прозре, че вече притежава онова, за което се моли.
— Кой друг знае за основите?
— Никой. Аз открих проблема едва преди няколко месеца. Направих проучвания, после казах на абата, като очаквах, че той ще сподели проблема с цялата общност.
— Но той не го направи?
Брат Реймон поклати глава и предпазливо се огледа, после сниши глас още повече.
— Той нареди да се отсекат дърветата, но каза на събратята, че са за огрев в случай на повреда в геотермалната система.
— Излъгал е?
Монахът сви рамене.
— Добра идея е да имаме резерв от дърва за огрев, за всеки случай. Но не това беше истинската причина. Никой от братята не знае. Само абатът. И аз. Той ме накара да обещая, че няма да кажа на никого.
— Смятате ли, че приорът е знаел?
— Ще ми се да е знаел. Щеше да ни спаси. Би било толкова лесно. Още един запис. И може би концертно турне. Щяхме да спечелим достатъчно, за да спасим "Сен Жилбер".
— Но после брат Матю беше погубен — каза Бовоар.
— Убит — съгласи се монахът.
— От кого?
— Хайде, синко. И двамата знаем отговора.
Бовоар хвърли поглед към челото на масата, където абатът тъкмо се бе изправил на крака. Последва шумолене на роби, докато останалите монаси се надигаха от местата си заедно с полицаите от Sûreté.
Абатът благослови на храната. Когато приключи, всички седнаха, а един от монасите се отправи към подиума, прокашля се и запя.
Ето пак, помисли си Бовоар с въздишка и погледна с копнеж към пресния хляб и сирената, така мъчително близо. Но най-вече си мислеше за простодушния и прям монах до себе си. Който бе един от хората на приора. И който смяташе абата за катастрофа. И нещо по-лошо. За убиец.
Когато монахът най-сетне спря да пее, други монаси донесоха на масата казани с топла супа, приготвена от зеленчуците, за чието прибиране бе помагал и Бовоар рано сутринта.
Бовоар си взе парче топла багета, намаза отгоре й разбито масло и се загледа как се топи. После си отряза "Бри" и синьо сирене от дъската със сирена и я подаде нататък. Докато брат Реймон продължаваше монолога си за грешките в манастира, Бовоар си гребна от супата — с моркови, грах, пащърнак и картофи, които се блъскаха в ароматния бульон.
И докато Бовоар се чудеше как да спре почти библейския словесен потоп от устата на събеседника си, той забеляза, че началникът едва успява да изкопчи някоя и друга дума от брат Симон.
Гамаш бе срещал много заподозрени, които отказваха да говорят. Седяха с враждебни физиономии и скръстени ръце зад очукана маса в някой далечен клон на Sûretè.
В крайна сметка всички проговаряха. Някои дори признаваха. Но болшинството казваха много повече, отколкото очакваха или възнамеряваха.
Арман Гамаш умееше майсторски да измъква от хората признания за прегрешенията им.
Но сега се чудеше дали не си бе намерил майстора в лицето на брат Симон.
Беше повдигнал темата за времето. После реши, че това може би е твърде досадно за секретаря на абата, и попита за света Чечилия.
— Открихме нейна статуя в килията на брат Матю.
— Светица покровителка на музиката — каза Симон, съсредоточен върху супата си.
Все пак бе някакво начало, помисли си детективът, отряза резен камамбер и го намаза върху парче топла багета. И една мистерия бе разгадана. Брат Матю всяка вечер се бе молил на светицата покровителка на музиката.
Усетил тясна пролука, Гамаш попита за Гилберт от Семпрингам. И за дизайна на робите.
Това успя да предизвика ответна реакция. Брат Симон го погледна така, сякаш инспекторът си бе изгубил ума. После продължи да се храни. Гамаш също.