Таваните бяха високи и сводести.
— Гилбертинците явно нищо не правят през пръсти — рече Франкьор.
Бовоар не отговори, но си мислеше същото. Тук беше по-хладно, но не и студено, и той предположи, че температурата долу остава почти непроменена, независимо от смяната на сезоните.
Огромни свещници от ковано желязо бяха закрепени с болтове в камъка, но светлината идваше от голите крушки по тавана и стените.
— Накъде? — попита Франкьор.
Бовоар погледна в едната посока. После в другата. И той не знаеше. Даде си сметка, че не беше обмислил плана докрай. Незнайно защо бе очаквал, че ще види брат Реймон още щом слезе в мазето.
Почувства се като глупак. Ако беше слязъл тук заедно с главния инспектор, щяха да се пошегуват и да тръгнат заедно да търсят брат Реймон. Но не беше с Гамаш. Беше с главния комисар на Sûretè du Quebec. Който го пронизваше с поглед. Но не ядосано, а тъкмо обратното — излъчваше огромно търпение, сякаш работеше с начинаещ агент, който се справяше според възможностите си.
Бовоар с радост би го зашлевил през лицето, за да изтрие този поглед.
Ала вместо това се усмихна.
Вдишай дълбоко. Издишай дълбоко.
В крайна сметка той самият бе поканил комисаря тук. И най-малкото трябваше да изглежда доволен, че поканата му е била приета. За да замаскира своята неувереност, Бовоар се приближи до една от каменните стени и сложи длан върху нея.
— По време на обяда брат Реймон сподели с мен, че основите се пропукват — каза Бовоар, докато оглеждаше камъка, все едно това бе причината да е тук. И мислено се нахока, че не си уговори предварително среща с монаха.
— Vraiment? — равнодушно попита Франкьор. — Какво означава това?
— Това означава, че "Сен Жилбер" пропада. Означава, че ще се срути напълно в рамките на десет години.
Това успя да привлече вниманието на Франкьор. Комисарят се приближи към отсрещната стена и я огледа.
— На мен ми изглежда наред — каза.
И на Бовоар му изглеждаше наред. Никакви пукнатини, никакви стърчащи от камъка корени. Двамата мъже се огледаха. Пред очите им се простираше нещо забележително. Поредното архитектурно чудо на отец Клеман.
Каменните стени минаваха под целия манастир. Приличаха на монреалското метро, само че без свистенето на подземните влакове. Четири коридора, подобни на пещери, се простираха от основата на стълбите в различни посоки. Всичките добре осветени. Напълно изчистени. Нямаше нищо излишно.
Оръдието на убийството не се виждаше никъде. От стените не стърчеше борова гора.
Но ако трябваше да се вярва на брат Реймон, Saint-Gilbert-Entre-les-Loups се разпадаше. И макар Бовоар да не хранеше особено топли чувства към монаси, свещеници, църкви или абатства, той осъзна, че щеше да му е тъжно, ако този манастир се срути.
И щеше да му е още по-тъжно, ако това се случи, докато те са в подземието.
В далечината отекна звук от затваряне на врата и Франкьор незабавно тръгна в тази посока, без да поглежда дали Бовоар го следва. Сякаш за него нямаше никакво значение дали този незначителен и некомпетентен инспектор е наоколо.
— Идиот — измърмори Бовоар.
— Тук акустиката е отлична — отбеляза Франкьор, без да се обръща.
Въпреки предупреждението на Гамаш и въпреки собствените си заричания, Бовоар вече се бе поддал на провокациите на Франкьор. И бе дал воля на чувствата си.
Но можеше и да е за добро, мислеше си Бовоар, докато бавно следваше Франкьор. Може би Гамаш грешеше, и Франкьор трябваше да разбере, че Бовоар не се страхува от него. Франкьор трябваше да разбере, че си има работа със зрял човек, а не с някакво хлапе от академията, зяпнало от възторг пред званието "комисар". Някакво хлапе, което лесно се поддава на манипулации.
Да, мислеше си Бовоар, докато следваше на няколко крачки препускащия напред Франкьор, това изобщо не беше грешка.
Стигнаха до заключена врата. Бовоар почука. Последва дълга пауза. Франкьор се протегна към дръжката тъкмо когато вратата се отвори. На прага стоеше брат Реймон. Изглеждаше разтревожен, но при вида на полицаите тревогата му прерасна в гняв.
— До смърт ли искате да ме уплашите? Помислих ви за убиеца.
— Убийците нямат навика да чукат — каза Бовоар.
Обърна се и с радост забеляза, че комисарят гледа брат Реймон в пълно недоумение.