— Къде са те? — настоятелно питаше Шай, но каменните стени не и отговаряха. — Тия стени тук направо не са в час. Как може някой да живее на подобно място?!
— Според мен през цялото време ходят с мобилни телефони — отговори й Фаусто. — И ние трябва да си поискаме по един.
За всички беше проблем, че в „Къщата на Валентино“ не можеш да се обадиш на някого само като кажеш името му — стаите бяха стари и неми, все едно се намираш под открито небе. Толи опря длан върху една от стените и усети колко студени са старите камъни. За миг този допир й напомни за онова, които беше видяла в дивото — всичко там беше грубо, мълчаливо и непроменящо се. Тя лично не изгаряше от желание да открие останалите кримита; сигурно всички щяха да я зяпат и да се чудят как да гласуват.
Продължиха да се скитат из претъпканите зали и да надничат по стаите, пълни със старовремски астронавти и изследователи. Толи успя да преброи пет превъплъщения на Клеопатра2 и две — на Лилиан Ръсел3. Имаше дори няколко броя Рудолф Валентино4; както се оказа, къщата носеше името на един красив по рождение от епохата на ръждивите.
Останалите клубове се бяха дегизирали по определени теми — групата на атлетите носеше хокейни стикове и се клатушкаше върху левитиращите си кънки. Циклоните вкупом представляваха болни кутрета с конусообразни пластмасови яки около вратовете. А всички членове на Кошера се бяха пръснали из къщата и дърдореха един с друг чрез интерфейс-пръстените си. Те имаха имплантирани радиофони и можеха да се свързват и да говорят един с друг, на което и да е място, дори в „Къщата на Валентино“ с немите стени. Другите клубове постоянно се подиграваха на Кошерите, които никъде не смееха да отидат по единично и винаги се придвижваха на рояци. Сега се бяха маскирали на мухи с огромни очища, в което все пак имаше някаква идея.
Сред хаоса от костюми обаче не се виждаше никой друг от кримитата и Толи започна да се чуди дали не са зарязали вкупом купона, само и само да не гласуват за нея. Тази параноична мисъл постоянно я човъркаше и накрая започна дори да й се привижда скрита в сенките фигура, която използваше навалицата, за да я приближи дебнешком. Всеки път, щом се обърнеше рязко обаче, фигурата в копринен сив костюм се изплъзваше от погледа й.
Толи не беше сигурна дали е момче, или момиче. Фигурата носеше маска, едновременно плашеща и красива, а нейните жестоки вълчи очи проблясваха в оскъдната трепкаща светлина на празничните илюминации. Синтетичното лице разрови спомените на Толи, извади на бял свят болезнени части от нейното минало и й трябваше известно време, за да го преодолее.
Чак тогава си даде сметка какво трябваше да изобразява този костюм: агент на „Извънредни ситуации“.
Толи потърси опора о една от студените каменни стени, припомняйки си сивите копринени гащеризони на Извънредните и техните жестоки красиви лица. От този спомен й се зави свят, както се случваше винаги, щом се върнеше в мислите си към дните, прекарани в дивото.
Нямаше никаква логика подобен костюм да се появи в „Града на новите красиви“. Освен тях двете с Шай, едва ли друг беше виждал Извънредните. За повечето хора това бяха само слухове и градски легенди, за да има с какво да се обяснят някои мистериозни и странни събития. Извънредните много внимаваха това да си остане така. Работата им беше да опазят града от външни заплахи — каквато е била задачата на войниците и шпионите от времената на ръждивите — и само опасни престъпници като Толи Янгблъд ги бяха срещаш очи в очи.
Въпреки това обаче, някой доста сполучливо се беше дегизирал като тях. Очевидно той или тя някога ги е виждал лично. Но защо тази фигура преследваше точно нея? Всеки път, щом хвърлеше поглед назад, тя беше там, придвижвайки се със смразяващата грация на хищник, която припомни на Толи онзи ужасен ден сред развалините на Мъглата и как я дебнеха, за да я заловят и върнат обратно в града.
Тя тръсна глава. Когато мислеше за онези дни, в паметта й се появяваха разпокъсани, сякаш чужди спомени, които не се връзваха с нищо друго. Извънредните не са я преследвали, разбира се. Защо им трябваше да го правят? Напротив, те я спасиха и я върнаха обратно у дома, след като напусна града, за да последва Шай. Дори само при мисълта за Извънредните обикновено й се завиваше свят, но причина за това трябва да са жестоките им красиви лица — предназначението им бе да сплашват, както чертите на красивите караха човек да се чувства добре.
2
Клеопатра е име на исторически и митични личности, най-известната, от които е Клеопатра VII — последният владетел на Египет от династията на Птолемеите, любима на Юлий Цезар и Марк Антоний, героиня от шекспировата пиеса „Антоний и Клеопатра“. — Б.пр.
3
Американска актриса и певица (1861–1922) от оперетата и мюзикхола, добила популярност заради красивия си глас, присъствието си на сцената и своето изящество и стил. — Б.пр.
4
Американски актьор (1895–1926) от италиански произход и общопризнат секссимвол на нямото кино. Ранната му смърт предизвиква истерия и самоубийства сред много от неговите почитателки. — Б.пр.