През 1846 г. Агаси заминал за Америка, за да изнесе серия лекции и там най-накрая намерил признанието, за което копнеел. Харвард му дал професура и му построил първокласен музей — Музеят по сравнителна зоология. Несъмнено му помогнало, че се бил установил в Нова Англия, където дългите зими насърчавали до известна степен симпатия към идеята за безкрайни периоди на студ. Също така помогнало, че шест години след пристигането му първата научна експедиция до Гренландия докладвала, че почти целият полуконтинент бил покрит с ледени слоеве точно като древния континент, който си представяли в теорията на Агаси. Най-накрая идеите му започнали да намират последователи. Главният недостатък в теорията на Агаси бил, че ледниковите му периоди нямали причина. Но щяла да дойде помощ от неочаквано място.
През 1860-те списанията и другите научни издания във Великобритания започнали да получават доклади върху хидростатиката, електричеството и други научни области, писани от Джеймс Крол от Андерсъновия университет в Глазгоу. Един от докладите върху това, как измененията в орбитата на Земята може да са ускорили ледниковите периоди, бил публикуван във Философикъл Магазин през 1864 г. и веднага бил признат за труд от най-висок стандарт. Така че имало известна изненада и навярно нотка на неловкост, когато се оказало, че Крол не бил университетски учен, а просто портиер.
Роден през 1821 г., Крол израснал в бедност и формалното му образование продължило само до тринайсетгодишна възраст. Занимавал се с най-различни работи — като дърводелец, застрахователен агент, съдържател на хотел, в който не се сервират алкохолни напитки — преди да стане пазач в Андерсъновия университет (сега Университет Стратклайд) в Глазгоу. Като накарал някак си брат си да върши доста от работата му, можел да прекарва множество спокойни вечери в университетската библиотека, като се самообучавал по физика, механика, астрономия, хидростатика и другите модни науки по това време, и постепенно започнал да пише редица трудове с особен акцент върху движенията на Земята и ефекта им върху климата.
Крол първи изказал предположението, че цикличните промени във формата на земната орбита — от елиптична (което значи малко овална) до почти кръгообразна и отново до елиптична, вероятно обясняват започването и края на ледниковите периоди. Никой преди това не бил помислил да даде астрономическо обяснение на вариациите във времето на Земята. Изцяло благодарение на убедителната теория на Крол хората във Великобритания започнали да стават по-благосклонни към идеята, че някога преди време части от Земята са били подвластни на ледовете. Когато находчивостта и дарбите му били признати, на Крол му дали пост в Геоложкото дружество в Шотландия и бил широко почитан: станал член на Кралското дружество в Лондон и на Академията на науките в Ню Йорк, и наред с всичко друго му била присъдена почетна научна степен от Университета Сейнт Андрюз.
За жалост, точно когато теорията на Агаси започнала да намира поддръжници в Европа, той бил зает в навлизането в още по-екзотична територия в Америка. Започнал да намира доказателства за наличието на ледници практически навсякъде, където погледнел, включително и близо до екватора. Накрая достигнал до убеждението, че лед е покривал някога цялата Земя, като заличил всички живи форми, които Господ после е създал отново. Нищо от фактите, които Агаси цитирал, не било в подкрепа на такова становище. Въпреки това статутът му в новата му родина се повишавал и повишавал, докато не започнали да го възприемат почти като божество. Когато починал през 1873 г., в Харвард сметнали, че е нужно мястото му да заемат трима професори.
И все пак, както понякога се случва, теориите му бързо излезли от мода. По-малко от десетилетие след смъртта му наследникът му, който оглавявал катедрата по геология в Харвард, написал, че „така наречената ледникова епоха,… толкова популярна преди няколко години сред геолозите, занимаващи се с ледници, може сега да бъде отхвърлена без колебание.“