— Бри — изрекох колкото можех по-бързо, едва поемайки си дъх, макар болката да бе изчезнала.
Джейн се усмихна и огънят ме поде отново. Колко ли болка можех да изтърпя, преди да умра? Имах усещането, че писъците дори не излизат от моята уста. Защо просто някой не ми откъснеше главата? Нима Карлайл нямаше да се смили над мен? Или пък четецът на мисли, който и да беше той? Нима не можеше да разбере и да накара този ужас да спре?
— Ще ти каже всичко, което искаш — изръмжа червенокосият. — Не е нужно да го правиш.
Болката отново изчезна, сякаш Джейн бе щракнала осветлението. Оказах се просната по лице върху земята, запъхтяна, сякаш не ми достигаше въздух.
— О, знам това — чух развеселеният глас на Джейн. — Бри?
Потръпнах, когато изрече името ми, но този път нямаше болка.
— Вярно ли е това? — попита тя. — Наистина ли бяхте двайсет?
Думите литнаха една след друга от устата ми.
— Деветнайсет или двайсет, или повече, не знам! Сара и онази, не й знам името, се сбиха по пътя…
— А тази Виктория — тя ли ви създаде?
— Не знам — признах стреснато. — Райли никога не споменаваше името й. Онази нощ беше толкова тъмно… не виждах нищо… и болеше много… — Потръпнах. — Той не искаше да мислим за нея. Каза, че мислите ни са опасни.
Джейн стрелна поглед към червенокосия, после отново се обърна към мен.
— Разкажи ми за този Райли — рече тя. — Защо ви доведе тук?
Зарецитирах лъжите на Райли колкото можех по-бързо.
— Райли ни каза, че трябва да унищожим странните жълти очи тук. Каза, че ще е лесно. Каза, че градът е техен и че искат да ни нападнат. Каза, че щом ги премахнем, всичката кръв ще е за нас. Даде ни миризмата й — посочих към човешкото момиче. — Каза, че ще разпознаем семейството, защото тя ще е с тях. Каза, че който я хване първи, ще е негова.
— Изглежда, Райли е грешал, че ще е лесно — отбеляза Джейн, а в тона й се долавяше известна шеговитост.
Стори ми се, че остана доволна от разказа ми. Внезапно ми хрумна, че може би се е опасявала да не би Райли да ни е разказал за краткото й посещение при създателката ни. Виктория. А моята история бе точно това, каквото Джейн искаше да чуят жълтооките — вариант, който не замесваше нито нея, нито тъмните наметала Волтури. Е, готова бях да участвам в представлението й. Надявах се четецът на мисли вече да е наясно с истината.
Нямаше как да си отмъстя физически на това чудовище, но поне можех да разкажа на жълтооките всичко чрез мислите си. Или поне така се надявах.
Кимнах, съгласявайки се с шегата на Джейн, и се изправих до седнало положение, за да привлека вниманието на четеца на мисли, който и да бе той. Продължих с онази версия на историята, която би дал всеки друг от сборището ми. Преструвах се, че съм Кевин. Тъп като торба камъни и в абсолютно неведение.
— Не знам какво стана. — Това поне беше истина. Бъркотията на бойното поле продължаваше да е пълна загадка за мен. Така и не бях видяла никой от групата на Кристи. Дали загадъчните виещи вампири ги бяха докопали? Реших тази тайна да запазя за жълтооките. — Разделихме се, но останалите така и не дойдоха. И Райли си тръгна, не се върна да ни помогне, както беше обещал. След това настана пълно объркване и всички се оказаха на парчета. — Потреперих при спомена за обезглавеното тяло, което бях прескочила. — Беше ме страх. Исках да избягам — кимнах към Карлайл. — Онзи там каза, че няма да ме наранят, ако престана да се бия.
— Ах, но той няма право да ти предлага подобен подарък, малката — прекъсна ме Джейн. Звучеше, сякаш искрено се забавлява. — Нарушените правила си имат последствия.
Продължих да се преструвам, че съм Кевин, и я зяпнах, все едно бях твърде глупава, за да схвана какво казва.
Джейн се обърна към Карлайл.
— Сигурни ли сте, че сте унищожили всички? Онези, които са се отделили?
— Ние също се разделихме — кимна Карлайл.
Значи действително виещите бяха пресрещнали Кристи. Надявах се, каквото и да представляваха, да са истински ужасни. Кристи си го заслужаваше.
— Не мога да отрека, че съм впечатлена — каза Джейн и прозвуча напълно искрено, затова реших, че този път казва истината. Джейн се бе надявала армията на Виктория да нанесе поражения, а ние се бяхме провалили.
— Да — съгласиха се тихо и тримата вампири зад Джейн.
— Никога не съм виждала едно-единствено сборище да успее да отблъсне такава атака — продължи Джейн. — Наясно ли сте какво я е предизвикало? Изглежда ми странно, като имам предвид начина ви на живот. И защо момичето е било толкова важно? — очите й се спряха за миг върху човешкото момиче.
— Виктория имаше зъб на Бела — обясни червенокосият.