Ра’хаам е тук.
— Добре ли си, скъпи? — пита Лиран и ме докосва по ръката. — Изглеждаш така, сякаш някой танцува по гроба ти.
Преглъщам с усилие и стискам зъби.
— Добре съм — успявам да изрека.
Само дето никак не съм добре.
Защото сред агентите на ГРА различавам позната фигура. Лицето ѝ е скрито зад маската, но бих я познал навсякъде. Тялото под прилепналата наноматерия, което преди време държах в обятията си. Най-добрата ми приятелка в целия свят.
Спомням си как ме гледаше, докато ме изтезаваха на „Кусанаги“. С лишеи по езика и сълзи в очите с форма на цветя. Помня как ме умоляваше.
Тайлър, не си отивай…
Тайлър, обичам те.
— Кат… — прошепвам.
22
Финиан
— Добре, това би трябвало да свърши работа.
Старая се да звуча уверено. Събрали сме се около работната маса, навели глави над очуканата черупка на Магелан като лекарски екип над пациент в критично състояние. В момента лабораторията е изцяло на наше разположение, защото законните ѝ собственици се изнесоха по бързата процедура, след като получиха радиационно облъчване. Същото май се случва и с нас, но няма да ни убие преди следващия цикъл, а тази задача не търпи отлагане.
Вече включих унистъклата ни — моето, на Зила и на Скар — в мрежата и с помощта на малка спойка и мълчалива молитва към Съзидателя довършвам своя импровизиран шедьовър.
— Комбинационните логически вериги… — мърмори си Зила и никак не звучи убедително.
— Ох, знам. Нари, подай ми още едно от онези метални нещица.
— Булдозите[1] ли имаш предвид?
— Точно. Защо им викат така?
— Ами… — бърчи чело тя и посяга да свали една щипка от папките отстрани. — Всъщност нямам представа.
— Измислил ги е булдог? — подхвърля Скар.
— Това не беше ли порода куче? Май не се учудвам. Така де, все пак сте се опитали да събирате квантова енер… ох!
През металните пръсти на екзокостюма ми протича ток. Ако най-непоносимото унистъкло в галактиката не беше в дигитално безсъзнание, щях да реша, че го е направило нарочно… и точно тогава устройството започва да се зарежда с тихо жужене.
— Ура! — Вдигам ръка към Скарлет и тя я плясва послушно, но после преплита пръсти с моите и ме притегля за целувка. Пак ме удря ток, този път много по-приятен, щом устните ни се срещат. О, да, този вид отбелязване на нечий успех определено е за предпочитане пред…
— ЗДРАСТИИИ! ЛИПСВАХА МИ Л-Л-Л-ЛИЦАТА ВИ!
Прекъсваме целувката си и гледаме как по четирите екрана на унистъклата преминава поредица от образи с дигитален код, накъсвани от статично електричество.
— Това не изглежда добре — отбелязва тихо Скар.
— Знам. Но не мога да направя друго с толкова примитивни инструменти. — Поглеждам към Нари. — Нищо лично, землянке.
— Споко, белчо — мърмори тя.
— Хей, когато след двайсет години войната свърши и Траск се превърне в най-близкия съюзник на Тера, колко глупаво точно ще се чувстваш по скалата от едно до десет?
— Не и наполовина колкото ще изглеждаш ти, когато ти сритам здраво…
— Деца — прекъсва ни Скарлет с въздишка. — Моля ви.
— Дори ако не бяхме притиснати до стената — добавя Зила, — пак не би трябвало да губим време в безсмислени вражди. Тук всички сме приятели.
Ким ми отправя последен кръвнишки поглед, след което се обръща към Зила и кимва с неохота. Нещо в този поглед ми подсказва, че лейтенант Землянка май не би имала нищо против да се сближи още с нашия Мозък. Както изтъкна Зила обаче, времето ни изтича.
— Ехо, Магелан — казвам, когато зареждането приключва. — Радвам се пак да те видя, приятелче. Имаме задача за теб.
— ЗДРАСТИ, ЦВЕТЕ В САКСИЯ! ЧАЕНА ЧАША ТЕРИЕР-ТЕРИЕР-Т-Т-ТЕРИЕР! КЪДЕ СА ДРАКОНИТЕ? БАРЕТ, ДЖИЙН. СТАРК, ФРЕЯ. БЪРД УОЛТЪН, НАНСИ. СПИСЪКЪТ С ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ Е НЕПЪЛЕН. НЯКОЙ ИМА ЛИ БИСКВИТКА?
Правя още една спойка.
— Магелан! Часовникът тиктака, приятел, а ти трябва да ни направиш някои изчисления и да ни спасиш задниците.
— Да, преди змията пак да си е изяла опашката — промърморва Зила.
Екранът застива неподвижно и с ужас решавам, че съм влошил положението. Сетне Магелан примигва и на напукания му екран се изписват редове с крайно нестандартен код. Миг по-късно екраните на другите три унистъкла започват да примигват в такт, и на трите се изписва думата „УРОБОРОС“ и се раздробява на облак от единици и нули.
Скарлет въси вежди.
— Видяхте ли това?