— Не се тревожи, не съм се отбивал при твоите дружки от Япония и Европа. Реших, че ще се паникьосат, а проектът почна да ми харесва — срещи с нови хора, усвояване на нови умения. Разбираш ме.
И вдигна глава, сякаш очакваше потвърждение.
Алфред се престори, че обмисля, и след малко кимна.
— Да. Ако разберат, че прикритието се е провалило — дори пред вътрешен човек, — вероятно ще прекратят операцията.
Цифрите над Заека се променяха. Аналитиците даваха осемдесет процента вероятност, че човекът се намира в Северна Америка. Без помощта на Европейското разузнаване не можеха да се получат по-точни резултати, а Алфред нямаше никакво намерение да разгласява за срещата.
„Значи трябва да се отнасям към този кучи син като към уважаван колега.“
— Тогава ще си остане между нас. И така, докъде си стигнал?
Заекът хвърли остатъка от моркова на бюрото и сплете пръсти зад главата си.
— Почти събрах оперативния екип. Някои от тях присъстват в този списък, включително споменатият Блънт. Мога да им платя със собствени ресурси. Един ще участва заради приключенския дух. За останалите ще се погрижи световното богатство, с каквото Индоевропейският алианс несъмнено разполага.
— Стига да не може да се проследи и да не прилича на световно богатство.
— Довери ми се. Дори някой да заподозре нещо, ще реши, че сме наркокартел. След около седмица ще пратя списъка с техните искания. Ако всичко върви по план, ще проникнем в лабораториите някъде към края на декември.
— Чудесно.
— И тогава може би ще ми кажете какво търсим в тези лаборатории.
— Вярваме, че американците замислят нещо.
Заекът повдигна вежди.
— Една велика сила да предава останалите?
— Случвало се е — макар и не след Китайско-американското недоразумение.
— Хм. — Заекът се замисли за момент. — Надявам се, че ще споделите какво сте открили.
Алфред кимна.
— Ако си остане между нас. — Идеята Заекът да научи за ТДМВ технологията придаваше нов смисъл на израза „при най-лошия сценарий“.
За щастие съществото не задълба в темата.
— Има още нещо. Един интересен обект, дори по-интересен за мен от шпионските ви игрички.
— Слушам. — Алфред беше готов да приеме всяка глупост.
Във въздуха се появи снимка на млад китаец. Ваз прегледа прикрепените данни. Не, човекът изобщо не беше млад.
— Това е бащата на Боб Гу Нима ще се бъзикаш с… — Той замълча, спомни си последните събития в Парагвай. Някои неща не можеше да се преглътнат. — Тази операция трябва да е дискретна. Не можеш да…
— Не се тревожи. Гу-младши не ме интересува. Това е просто откачено съвпадение. Просто бащата на Боб Гу се пада свекър на Алис Гу.
Алфред осмисли думите на Заека и осъзна, че той говори за Алис Гонг. „Ох!“ Заекът беше навлязъл в дълбоката вода. Ваз бе потресен.
— А, значи познаваш Алис? А знаеш ли, че тя тренира усилено за пълна проверка на сигурността в биолабораториите на Сан Диего? Съвсем скоро американците ще я накарат да затегне сигурността там. Проследяването й е muy importante2, приятел.
— Да. — Европейците и японците щяха да се оттеглят, ако разберяха, че в случая е замесена Алис Гонг Гу. „А тя със сигурност ще открие с какво се занимавам в лабораториите.“ — И какво предлагаш?
— Искам да съм сигурен, че тя няма да е там, когато проникнем. Домогвам се до стареца от няколко дни, но прогресът е бавен. Освен това умирам от желание да си поговоря с човека директно. Ще ни трябва зомби.
Във въздуха се появи още една снимка.
— Индиец?
— Хитро, нали? Въпреки че господин Шариф от две години живее в САЩ. Няма нищо общо с Индоевропейското разузнаване. Ще се свържа с него под формата на дребно съвпадение. Ако американците го идентифицират, ще се окаже чудесна примамка. Твоите колеги не биха се съгласили, но ти имаш повече кураж и затова съм при теб. Трябва да ме покриеш. Дръж хората си далеч от него, защото понякога аз ще съм Шариф.
Ваз се замисли. Нямаше представа, че Алис Гонг Гу тренира за проверка на лабораториите. Това беше лошо, много лошо. Не беше достатъчно да я отстрани само за една нощ. После го озари вдъхновение. Уменията на Алис идваха на ужасяваща цена. Той се бе натъкнал на тайната й преди няколко години. Всъщност тя рискуваше много повече от него. „Мога да я спра с моето оръжие, макар че е недовършено.“
— Добре, разполагаш с подкрепата ми, но това трябва да остане само между нас двамата.