Ангелите най-близо до Уриил отварят широко уста и подемат призив, който мога да нарека само песен. Но не е песен с думи, просто мелодия — величествен, свят напев, съвсем неочакван за такива кръвожадни войни.
Прекрасната песен намира отклик сред цялата тълпа, понеже дузина небесни гласове се присъединяват към хоровото изпълнение. Група ангели се отмества встрани и пропуска слънчев лъч през купола.
Светлината озарява едно петно непосредствено до Уриил. Той леко се намества в него и засиява целият. Лицето му грейва в искрена усмивка. Ако не друго, то той е много добър шоумен.
Отпуска ръце и се покланя смирено. Слънчевият лъч обрамчва главата и раменете му, а той с поклони и премерено покорство намеква за връзката си с Бог. Направо затаявам дъх. Несъмнено и останалите са усетили ефекта, понеже се смълчават напрегнато.
Уриил вдига глава и оповестява:
— Току-що Бог ми проговори. Каза, че Краят на дните започва сега.
Разтваря ръце като диригент.
В периферията на игрището за голф отеква силен удар. Вероятно е мощна вълна, но не я виждам, защото ангелите ми препречват пътя. Всички се обръщат натам и вече съзирам брега през телата на зяпачите.
Близо до брега водата кипи. Нещо се издига от морето. В първия момент го възприемам като отделни животни, но щом главите изникват над водата, вече става ясно, че е цяло чудовище. Вълните се удрят в него, сякаш самият океан беснее срещу неестествената твар.
Звярът отръсква водата с рев и се втурва към нас.
Зашеметяващо бърз е. За отрицателно време се озовава съвсем близо и успявам да го разгледам добре.
Лайла направо е надминала себе си с това чудовище. Има седем глави, събрани на раменете, но една изглежда мъртва. Тази, мъртвата, е човешка. Лицето е цепнато и кърви, сякаш наскоро е убито с брадва.
Другите глави са живи. Всяка представлява смес от човешка и животинска — леопард, змиорка, хиена, лъв, гигантска муха и акула с празен поглед. Торсът на звяра смътно напомня мечка.
— И видях звяр, който излизаше от морето — рецитира с пророчески тон Уриил — и на главите си ще носи името на богохулството. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шейсет и шест2.
На всяка от главите на звяра с гноящ белег е татуирана на челото му цифра.
666.
32
Това са просто числа, повтарям си аз.
Само числа са.
Знам, че Лайла е съшила звяра според указанията на Уриил. А той е копирал чудовищата си от описанията в апокалиптичните пророчества. Това е фалшификат — измама. Знам го.
Тогава защо съм настръхнала цялата?
Числата се набиват на очи и звярът има предназначението да ти изкара акъла от пръв поглед. Татуирането на челата навярно е идея на Уриил.
Звярът ръси вода, реве, пищи и врещи с всичките си глави, с изключение на мъртвата. Спира за миг недалеч от нас, преди да се втурне край тълпата и да изчезне сред назъбените скали.
Уриил отново вдига ръце в транс.
Земята шава и мърда под краката ми. Все едно червеи трескаво кипят в пръстта.
Оттам изригват пръсти.
Ръка посяга към небето подобно на новородено зомби.
Глава се промушва нагоре през пръстта.
Навсякъде из игрището за голф покритите с пръст тела си проправят път от земята и се изкатерват на моравата. Хиляди са.
Ангелите на земята разтварят крила и излитат. Рафи ме поглежда, но разбирам, че не може да ме вдигне, без да издаде слабост. От земята близо до крака ми изниква ръка и посяга. Подскачам, опитвам се да избягна шарещите ръце и мечтая да притежавам умението и аз да летя.
Труповете се измъкват от земята, а човешкият им произход се познава само по формата, толкова са мръсни. По това и по хленчещите им хлипове.
— И мъртвите ще се вдигнат — продължава Уриил, а вятърът разнася гласа му.
Някои „трупове“ остават да лежат на моравата, зяпнали за въздух. Други се отдалечават от дупката, откъдето са изпълзели, явно паникьосани, да не би да ги издърпа обратно. Трети просто се скупчват на разровената ливада и ридаят.