Не успявам да сдържа усмивката си:
— Представям си дебели духовници, които небрежно включват и отхвърлят библейски книги.
Питър поема въздух през предните си зъби, издавайки противен звук.
— Вулгарна и опростена представа. Но все пак с доза истина в себе си.
— Властни мъже!
— Властни, пресметливи и целеустремени. Какви са били мотивите им? Вярващи ли са били? Били ли си християни? Или са били шарлатани, използващи новата вяра като трамплин за собствените си амбиции.
— Защо си задавате тези въпроси? Било каквото било.
— Защото въпросът е дали текстовете в Библията представят достоверна картина за учението на Исус.
— Трябва да е така! Все пак са част от Библията.
— Хмм. Но помислете, че изборът и редакцията на текстовете в Новия завет може да е бил политически процес. Част от борба за надмощие. Съвсем скоро след смъртта на Исус Църквата вече е била разделена на общности и секти с дълбоки различия в теологическите си възгледи. И представете си също така, че текстовете, избрани накрая, са били онези, които са пасвали най-добре на амбициите на епископите и Църквата. Само разсъждавам.
Опитвам се да асимилирам казаното. Едно растящо подозрение се е загнездило в диафрагмата ми. Не успявам да го осъзная напълно. Но имам чувството, че Питър е евреин. Че институтът „Шимър“ е еврейски. И че нещо в ковчежето, намерено в манастира „Верне“, би затвърдило еврейското разбиране за библейската история.
— Искате да кажете, че Библията изопачава онова, което наистина се е случило? — питам.
Той издава продължителен и хъмкащ звук.
— Разсъждавам… Питам се дали изборът от библейски текстове дава пълна и точна представа за учението на Исус. Питам се дали някой не е имал полза да пригоди така новата религия, че да отговаря на личните цели на Църквата и епископите.
Свивам рамене.
— Независимо от всичко, много хора твърдят, че Библията е книга за начина, по който евреите са възприемали живота си и своето съвремие.
Питър посяга към чашата с коняк, но се отказва.
— Както да не забравяме, че е и кодекс с правила как би трябвало да се живее — добавя.
Изпразвам собствената си чаша и се изправям. Уморен съм. Получих достатъчна доза библейска история. Сега искам да поспя.
— За себе си — казвам аз, — съм склонен да гледам на християнството като на две хиляди годишна система от суеверия от Средния запад.
5.
Един свойствен мирис — сякаш на хартия и изгорели карамелени бонбони, изпълва библиотеката на института „Шимър“.
Рано сутринта е. Светлината от пустинята пада през стъклените куполи на тавана и остава като наклонени колони върху редиците лавици с книги. Прахът се стели по лавиците с книги и кутии, пълни с ръкописи на папирус, пергаменти и хартия. Менажерия от изследователи и студенти седят приведени над читателските банки: дългокоси американци, православни евреи, жени с шалове и конски опашки, енергични азиатци, очилати дребни мъже, яростно задъвкали моливите си. Поразява ме, че се плъзвам като естествена част в тази леко ексцентрична среда.
Сбирките от книги и множеството ръкописи са свързани предимно със Средния Изток, Мала Азия и Египет. Има отделни секции за книги на езици, на които дори не успявам да разчета знаците. Специализираната литература на английски език е учудващо малко.
А навсякъде: жени и мъже, заключени в собствените си светове на странни специалности и полета на изследване, хора, чиято идентичност се изразява да бъдат световните водещите експерти по възможно най-неопределените дисциплини — шумерско клинописно писмо, същинските автори на Петокнижието, тълкуване на старовавилонски митове и влиянието на египетските погребални ритуали върху предхристиянските догми. Из тази атмосфера, изпълнена със знания, аз се разхождам като първолаче, което не знае точно къде да отиде. Не съм експерт по каквото и да било. Обезсърчен, започвам да се чудя на безграничния ни стремеж към знание за миналото. Изведнъж се оказвам археологът, който пита защо ни е да знаем толкова много за миналото, когато има толкова много неща, които не знаем за света днес.