Той вдига друг камък и го запраща в тъмнината. Може би е лежал несмущаван в продължение на петстотин години. Полетът в мрака трябва да е доста шокиращ. Но сега камъкът лежи отново спокойно. Може би за нови петстотин години.
— Би ли могъл да бъдеш по-конкретен? — моля аз.
Той леко поклаща глава.
— Но защо ръкописът задължително трябва да е толкова важен? — питам аз. — Може би ковчежето съдържа — псалми? поеми? — любовните писма на някой папа? Или нещо подобно.
Той се засмива, рита с обувка един корен, който едва се подава от земята.
— Приятелю, ръкопис, пренесен в ковчеже от злато до един манастир на края на света, не съдържа платежно нареждане за покупка и грижи за мулета, в това мога да те уверя.
— Тогава за какво според теб става дума?
Той мисли. Докато стои и обмисля въпроса ми, той ме изучава без притеснение.
— Нещо, свързано с християнството? — пита.
Или твърди. Не съм напълно сигурен.
— Ръкописът Q? — пробвам се.
Той издава някакъв одобрителен звук.
— Може би да. Може би не. Всъщност не би ме изненадало. Но имам чувството… не, не мисля, че е Q.
— Защо не? Би съвпадало с хипотезата ти?
— Биорн — парира ме той, — какво знаеш за института „Шимър“?
Хвърлям един поглед надолу към блестящия дворец.
— Една от водещите институции в световен мащаб за изучаване на история на юдейството и християнството? — предполагам.
— Правилно. Нашето академично алиби и репутация. — Той се навежда към мен и усещам острия дъх на коняк. — Нека споделя една тайна с теб.
Млъква, аз чакам. Подава ми бутилката. Отпивам само една малка глътка.
— По-голямата част от изследванията, с които се занимаваме, се публикуват в световните водещи специализирани издания. Или излизат под формата на доклади, научни трудове, докторски дисертации. Но се занимаваме и с проучвания, които никога не споделяме с колеги. Научна работа, запазена за неколцина избрани.
— Която се отнася за?
— Стари текстове.
За щастие не поглежда към мен, тъй като едва ли изглеждам адски впечатлен. Бях се надявал на нещо по-вълнуващо. Скрити съкровища. Потънали в забрава гробове на царе. Древни тайни, които никога не са били разрешени. Тайната на пирамидите. Мистични карти на отдалечени и недостъпни планински котловини, където еликсирът на младостта тече бистър и син от праисторически ледници. Имам доста елементарно въображение.
— Стари текстове — повтаря той и млясва с устни. — ДНК кодовете на цивилизацията и науката, ако щеш. Изворите на разбирането ни за миналото. И по този начин разбирането кои сме днес.
— Високопарни думи. Но разбирам какво имаш предвид.
— Оригинални ръкописи. Записки и предания. Писма. Закони и наредби. Химни. Евангелия. Библейски текстове. Свитъците от Мъртво море. Наг Хамади. Ръкописи, които спокойно е можело да бъдат включени в Библията, но никога не са успели да стигнат до там. Защото някой е искал да стане така.
— Не Господ?
Той изсумтява.
— Изобщо не е Господ.
Казвам:
— Ако никой не знае какво има в ковчежето, или какво би трябвало да пише в евентуалния ръкопис, защо го търсят така отчаяно?
Питър поглежда нагоре. Въздухът е кристален. През листата на дърветата звездите белеят като мляко. Връхлита ме мисълта, че светлините, блещукащи горе, са миналото. Най-далечните звезди са престанали да светят много преди Земята да се роди.
Преместваме се няколко крачки. Питър сяда на една скала.
— Ако ми е позволено да гадая — казва, — мисля, че става въпрос за библейски текстове.
Стоварвам се до него. Усещам студения камък през материята на панталона.
— Оригинални библейски ръкописи ли имаш предвид?
— Например. Или напълно непознати, но все пак централни текстове. Или пък оригиналните ръкописи на познати текстове, който показват как съдържанието е било преиначено във времето.
— В Библията?
Той поклаща глава.
— Да! Учудва ли те това?
— Дълбоко. Нима някой е дръзнал да променя Библията?
— Разбира се. — Питър изважда една пура и я запалва. В тъмнината пламъкът на запалката разлива море от светлина. Надушвам рояците от насекоми, които ние не виждаме. Дима от пурата отблъсква уханието на цветя и дървета от оазиса.
— Библията не е била написана веднъж и завинаги — казва той. — Тя отразявала колективното разбиране и тълкуване. Започнали са я едни. Други са я завършили. Междувременно са доукрасявали историите. — Той си дръпва и изкарва дима през ноздрите си. — За да разберем Новия завет, трябва също така да разбираме историята. Не можеш да четеш Библията изолирано от историческата действителност, в която са се намирали пророците и евангелистите.