— Съвсем не лека задача — казвам.
Питър държи пурата между върховете на пръстите си и вдишва дима, очите му са полузатворени. Виждам как долу в института светлината в една стая изгасва, а в друга бива запалена. Струва ми се, че виждам сянка зад едно от пердетата. Питър изважда джобната си бутилчица и ми я подава. Пълна е. Отпивам от коняка и му я връщам. Той гледа пред себе си, пийва и ми я подава отново.
Казва:
— Матей имал съвсем различна група читатели от Марко. Матей бил юдейски християнин и написал своето евангелие петнадесет години след Марко. Той бил чел Марко и включил по-голямата част от неговото евангелие в своето. Читателите на Матей били едновременно християни и евреи. Те избягали на север в Галилея или на юг в Сирия. Тук също равините били завзели много от властта. Християните били малцинство. За Матей е важно да подчертае, че Исус е евреин колкото и другите. Неслучайно евангелието на Матей започва с родословното дърво на Исус, което води назад към Авраам. Парадоксалното е, че той всъщност проследява рода на Йосиф, въпреки че през цялото време Йосиф не се смята за баща на Исус.
Кикотим се тихо.
— Матей се опитва да създаде един образ на Исус, напомнящ за Моисей — обяснява Питър. — У него Христос говори на народа си от планина, както Моисей, приписани са му пет подобни поучения, които кореспондират с Моисеевото Петокнижие. Мисля, че Матей е искал Исус да се превърне за читателите в още по-важна фигура и от Моисей. Изведеният на преден план образ на фарисеите се дължи именно на факта, че те тормозят читателите на Матей. Властта им се е увеличила след въстанието. Фарисеите и християните се борят помежду си за развитието на юдаизма.
Питър прави кратка пауза и въздъхва тихо. Поглежда пурата си, изгася огънчето между пръстите си и хвърля фаса.
— Последвало още едно еврейско въстание, което веднъж завинаги щяло да раздели евреите от християните — разказва той. — Шестдесет години след Масада един популярен еврейски бунтовник, Бар-Кохба, повежда ново въстание срещу римляните. Той се наричал наследник на цар Давид и се определял като новия Месия. Евреите се раздвижили отново. Него ли били чакали досега? Дали спасителят им накрая бил дошъл? Много от тях се обединили около новия герой. Но не и християните. Те вече имали свой Месия. Бар-Кохба завел своите последователи до няколко пещери, недалеч от Масада. Римляните открили скривалището и го обсадили. Някои от евреите се предали. Други гладували до смърт. В Пещерата на ужаса археолозите намериха наскоро четиридесет скелета на жени, деца и мъже. В Пещерата с писмата са намерени писма от Бар-Кохба, които показват, че той все пак е имал надежда да опази позициите си. Но не станало така. С Бар-Кохба умряла и надеждата на евреите за нов Месия.
— А християните?
— … все още чакали Исус да се върне, както бил обещал.
— Но нищо не се случило?
— Абсолютно. Както при християните, така и при евреите надеждата за Божието царство добила по-абстрактно, по-духовно измерение, станала по-малко конкретна. Може да се каже, че християнството има двама създатели. Исус, със своето топло и в същината си просто учение. След това апостол Павел, който преобразил Исус в митологичен, божествен образ и който придал на учението му абстрактно религиозни и духовни измерения.
— Но ако Исус е бил само политическа фигура, то се губи самият фундамент на християнството — казвам аз.
— И една от носещите греди на културното наследство на западната цивилизация.
С подобни мисли стоим и гледаме в тъмното.
Нещо започва да пиука. Отначало не разбирам какъв е звукът. Но идва от Питър.
— Пейджърът ми — усмихва се извинително той. Измъква малката кутийка от един съпротивляващ се джоб и присвива очи, за да прочете съобщението в тясното прозорче. — Хладно е — казва. — Да се връщаме! Ще успеем да си вземем нещо топло за пиене, преди да затворят.
С погледи, забити в тъмната пътека, слизаме предпазливо надолу към института.
— Мислиш ли, че кивотът би разкрил това? Нещо, което би поставило разбирането за Исус в нова светлина? — питам.
— Не е изключено.
— Чудя се какво ли би могло да бъде.
— Що се отнася до това — казва той и се засмива, — не си единственият!
13.
Във фоайето на рецепцията е топло и уютно, пълно със звуци. Пианото и жуженето на гласове от „Читалнята“. Някакъв телефон звъни нетърпеливо. Зад рецепцията електронната аларма пиука ниско, интензивно.