— Какво е то? — От устата му излиза „к’во т’ва“.
— Чанта.
Повдига театрално поглед към небето.
— Не с’м сляп! К’во има вътре? — пита и се хили. — Хероин?
— Само няколко стари неща. От миналото.
За Рогерн „миналото“ е праисторическа епоха, изпълнена с летящи гущери, механични грамофони и мъже с напудрени перуки. Горе-долу около 1975 г.
— Записахме демо — казва гордо. — Ш’чуеш ли?
Ако трябва да съм честен, предпочитам да пропусна. Но нямам сърце да му го кажа. Влизам след него в стаята. Пердетата са спуснати. В слабата светлина от червените крушки, стаята прилича на фотографска тъмна стаичка. Или на бардак. На кръгла махагонова маса стои сребърен свещник със седем черни свещи. Огромният килим е декориран с хексаграм, обграден от кръг. На стената над канапето, купено от разпродажба на стари вещи и тридесетгодишната маса от тик22, висят плакати, представящи Сатаната и ужасяващи сцени от Ада. Рогерн може да бъде особен, когато нещата опират до създаване на домашен уют.
В средата на по-дългата стена, като икона, на която Рогерн се кланя по време на пости, се издига черна кула, която представлява неговата стереоуредба. С програмируем четец на дискове, дигитален PPL тунер с автоматично търсене, усилвател с вграден на свой ред усилвател на басите, Super Surround System, еквалайзер, двукасетъчен касетофон с функция за бързо копиране и четири канари високоговорители.
Той замахва с дистанционното. Музикалната система се събужда рязко в беззвучна заря от цветни диоди и трептящи стълбчета. Четецът на дискове отваря една вратичка като по заповед в някоя арабска приказка. Рогерн натиска play-бутона.
И светът експлодира.
По-късно същата вечер, под душа, оставям леденостудената вода да отмие мръсотията и потта и да охлади участъка изгорена кожа на тила ми. Мехурите парят от сапуна.
Понякога един душ може да придобие характера на ритуал. След протяжния ден на човек му се иска да отмие всичко, което е лошо и трудно. Уморен съм. Но не мисля, че ще сънувам.
8.
Мама притежава качеството винаги да звучи в добро настроение и будна. Дори и да позвъниш в 3:30 часа през нощта.
Часът е 3:30 през нощта.
Набрал съм телефона на мама. Обажда се професорът. Гласът му идва от дълбините на съня. Неясен. Сърдит. В това отношение, в него има нещо човешко.
— Бьорн е.
— Какво! — излайва. Не е разбрал.
— Мога ли да говоря с мама!
Той мисли, че е моят полубрат. Стефен. Който никога не е вкъщи нощем. И който винаги успява да намери някое момиче, което не издържа самотата под завивките.
С едно изгрухтяване професорът й подава тежката мраморна слушалка. Чува се как чаршафите шумолят, докато мама и професорът се изправят в леглото.
— Стефен? Има ли нещо?
Гласът на мама. Не можеш да го сбъркаш. Все едно е лежала будна и нагласена и е чакала телефонът да звънне. В червената си бална рокля. С бавносъхнещ лак, спирала и току-що оформена със сешоара прическа. С бродерия в скута и с малката си чашка на ръка разстояние.
— Аз съм — казвам.
— Лилебьорн? — Нотка на паника. — Случило ли се е нещо?
— Аз… Съжалявам, че ви събудих.
— Какво е станало?
— Мамо… нищо. Аз…
Диша тежко в слушалката. Мама винаги си представя най-лошото. Автомобилни катастрофи. Пожари. Въоръжени психопати. Мисли, че се обаждам от интензивното в болницата „Улевол“. Че всеки момент ще ме сложат на операционната маса. Лекарите са ми разрешили един разговор. В случай, че операцията се окаже неуспешна. Шансовете за което са големи.
— Уфф, мамо, не знам защо се обадих.
Представям си ги. Мама, изплашена и неспокойна в красивата си нощница. Професорът, доволно кисел в раираната си пижама. Набразденото лице — в сиви петна от наболата брада. Полулегнали, полуседнали в леглото. Гърбовете почиват върху мека купчина възглавници в копринени калъфки с ръчно бродирани монограми. На нощното шкафче свети лампа с пискюли на лампиона.
— Но, Лилебьорн, трябва да ми разкажеш какво има!
Тя все още е убедена, че се е случило нещо ужасно.
— Нищо страшно, мамо.
— Вкъщи ли си?
Мога да проследя нейния поток на мисли. Може би лежа в собствената си повърня. В някой мизерен хотел. Може да съм погълнал петдесет рохипнола23 и тридесет валиума с литър денатуриран технически спирт. И в момента да седя и да си играя със запалката Bic.
— Да, мамо, вкъщи съм.
23
Рохипнол (Rohipnol) — седативно средство, известно още като „наркотикът на изнасилвачите“. — Б.пр.