— Отдавна Соние искал да пооправи разнебитената църква. Самата постройка датирала от хиляда петдесет и девета година, но още тогава била издигната върху основите на църква от шести век. През хиляда осемстотин деветдесет и първа година Соние започнал ремонт. Той заел малка сума от селската каса и почнал. Едно от първите неща, които направил, било да махне плочите на олтара. Тогава се открили две колони. Едната била куха. Вътре той намерил четири свитъка с пергаменти в запечатани дървени цилиндри. Два от пергаментите съдържали родословия. За другите два казват, че били документи, подписани от предшественика на Соние, абат Антоан Бигу, през хиляда седемстотин и осемдесета година. Бигу бил също така и свещеник в двора на рода Бланшфор, който преди Френската революция бил сред най-едрите земевладелци в района. Текстовете на Бигу били от Новия завет. Преписи. Но оформлението изглеждало доста безсмислено. Липсвало разстояние между думите, а напълно излишни букви били удебелени и разпръснати сякаш случайно из текста. Сякаш носели скрито послание. Някои от тези привидно кодирани текстове не могат да бъдат дешифрирани, дори и с помощта на компютър. Соние също не разбирал текста или кодовете. Но разбрал, че е попаднал на нещо, което можело да се окаже важно. Той занесъл пергаментите на своя висшестоящ, епископа на Каркасон, който им хвърлил един поглед и от свое име ги изпратил в Париж до най-първите духовници. Соние отишъл до Париж за три седмици. Какво се е случило там е все още неясно. Но бедният селски свещеник бил приет в най-висшите кръгове. Носели се слухове, че имал връзка с именитата оперна певица Ема Калве. В последвалите години тя го посетила тук в селото няколко пъти. След престоя си в Париж той се завърнал в Рен льо Шато и продължил с ремонта на църквата. Необяснимото било обаче, колко състоятелен бил станал селският свещеник. Финансирането на обновяването на църквата вече не било проблем. Той започнал проточила се във времето кореспонденция с хора от страната и чужбина. Вземал участие във финансови начинания. Благодарение на него до Рен льо Шато стигнал модерен път. Купувал рядък порцелан, събирал ценни пощенски марки, подредил завидна библиотека. Построил зоологическа градина и засадил горичка с портокалови дръвчета. Пръскал пари и уреждал забавления за миряните си. Посещавали го величия от страната и чужбина. Вярвай или не, но до смъртта си през хиляда деветстотин и седемнадесета година той успял да похарчи няколко десетки милиона крони. Откъде идвали тези пари? На този въпрос той отказвал да отговори. Един нов и подозрителен епископ опитал да го премести, но Соние направил нещо толкова нечувано: отказал. Станал жертва на ядни обвинения и бил отстранен от службата си. Но тогава се намесил самият Ватикан и го върнал на служба като свещеник на селото. На седемнадесети януари хиляда деветстотин и седемнадесета година той получил удар. Починал след няколко дни. Но хората в това село все още се питат: откъде било дошло неговото внезапно появило се богатство?
Макмълин става от бойницата и се приближава към мен.
— Мисля, че виждаш връзката. И че се питаш: какво са съдържали пергаментовите свитъци, които той намерил в кухата колона под плочата на олтара? Какво е пишело на документите, които той занесъл в Париж, преди богатството да превърне някога така бедния селски свещеник в сдържан и потаен човек?
— Нямам представа — признавам. — Но си прав, че си задавам въпросите.
— Така си и мислех. Ти си любопитен по природа.
— А ти несъмнено знаеш отговора.
Той ме хваща за ръката, сякаш му се е завило свят, но в следващия момент я пуска.
— Но не смяташ да ми го кажеш? — питам.
— Пергаментите съдържали в кодирана форма една генеалогия, родословно дърво, плоча с имената на рода, ако искаш, която проследявала кралски родословия назад чак до началото на нашето летоброене. А пергаментите обяснявали по какъв начин човек следва да тълкува разкритията за родовете.
— Кралски родословия?
— Име по име. Крал след крал. Кралица след кралица. Държава по държава. Век след век.
— Това има ли нещо общо с онова, което загатна вчера? За разпъването на кръста на Исус.
— Не би било съвсем неоснователно предположение — съгласява се той.
Хванал здраво ръката ми, той ме води обратно към вратата.
— Но документите, открити в църквата, съдържали още един набор от сведения — продължава той. — Не знаем откъде идват те. Не знаем кой ги е писал или как са били предавани във времето. Но те ни дадоха първите насоки къде може да е Кивотът на свещените тайни. Дадоха ни ключа към търсенето. Именно като последствие от това, Общността за международни изследвания била основана девет години по-късно. Директен резултат от кодираната информация. Най-накрая се появяват реални следи, по които да се водим. Знаели сме повече къде да търсим кивота. Научили сме за октагона. И все пак щяло да ни отнеме близо сто години, за да го открием.