— А тази вечер? — питам, усмихвайки се, подканящо. Чувствам се пренесен в „Хиляда и една нощ“. Естествено, Шехерезада е била по-съблазнителна от Макмълин.
— Тази вечер ще ти разкажа какво разкрили пергаментите.
— Нещо за някакво родословно дърво.
— Генеалогия. И още повече.
Макмълин вдишва дълбоко, задържа и изпуска въздуха през устните си. Прозвучава като единична дълга въздишка.
— Някаква идея за онова, което се е случило в действителност — добавя. — В действителност?
Той потрива силно ръце, сякаш се опитва да смъкне от себе си чифт невидими ръкавици.
— Преди няколко дни ти разказах нещо, което може би ти е трудно да приемеш.
— Имаш предвид разпъването на кръста?
Не отговаря веднага. Сякаш изобщо не иска да разкаже каквото и да било.
— Разпъването на Христос на кръста — започва той, — е както историческо събитие, така и религиозен символ. Християнството се основава на догмата, че Исус е възкръснал от мъртвите.
— Макмълин — питам, навеждайки се напред в стола, — коя вяра изповядваш?
Той подминава въпроса.
— Ако Исус не е умрял на кръста и ако възкръсването е инсценирано, кой е бил той тогава?
— Бунтовник. Проповедник. И голям философ и хуманист — предлагам аз. — Говорили сме за всичко това.
— Но не и божество — допълва Макмълин. — Още по-малко син Божи.
— Трябва да си евреин?
— Вярата ми — казва той — не е от значение. Не принадлежа към никоя църква. Вярвам в Сила, която не може да бъде описана с думи или обхваната между корици. И която не е собственост на свещеници и пророци. — Той тръсва глава. — Но в какво вярвам и защо, можем да поговорим някоя друга вечер.
— Обясни ми, моля, защо смяташ, че Исус е преживял разпятието?
Макмълин държи чашата за шери срещу светлината и я завърта.
— Изкушавам се да обърна въпроса.
— Защо е умрял?
— По-точно казано защо е умрял толкова бързо?
— Бързо?
Той оставя чашата на ниската кръгла масичка между нас.
— Малко неща в евангелията предполагат, че раните, нанесени на Исус, всъщност съвсем повърхностни, биха довели до бърза смърт.
— Той е бил разпнат! — възкликвам. — Прикован към кръст! Измъчван! Как не би умрял бързо?
Макмълин допира върховете на пръстите си.
— Всеки вярващ, лекар, историк, има правото на свое собствено разбиране. Но е факт, че ако не си много болен, или не са ти нанесени сериозни вътрешни наранявания, да умреш отнема дълго време. Тялото е издръжлив организъм. Цялата му функция е насочена към това да живее.
— Доколкото си спомням, Исус е висял на кръста с часове?
— Това не значи нищо. Минавали дни, преди смъртта да освободи разплатите. Често много дни. Освен ако пазачите не били достатъчно състрадателни да им счупят краката или да ги прободат от милост с копие.
Опитвам се да си представя страданието.
— За да разбереш реда ми на мисли — продължава той, — трябва да знаеш как римляните са изпълнявали разпъването. Всичко е ставало по установен ред.
— Не съм сигурен, че искам да узная.
— През лятото на хиляда деветстотин шестдесет и осма година група изследователи, ръководени от археолога Цаферис, намерили четири общи гроба при Гив’ат ха-Мивтар, на север от Йерусалим. В гробовете имало общо тридесет и пет скелета. За време на смъртта се определяли годините между втори век преди Христа и седемдесетата година след Христа. Всеки от скелетите разказвал своята ужасна история. Тригодишно дете със стрела в черепа. Юноша и малко по-възрастна от него жена били изгорени. Жена на възраст около шейсетте с разбит череп. Друга жена на около тридесет умряла при раждане; останките на плода били все още в таза й. Но най-интересният от всички бил мъж, който бил разпнат на кръст.
— Исус?
— Не — отговаря той. — Това вече би предизвикало малка сензация. Нашият човек бил малко по-млад от Исус. Но същият този млад мъж, който според надгробната плоча се казвал Йехоханан, бил разпнат в същото столетие като Исус. И не само е бил разпнат, така да се каже, по същото време, но също така и на същото място, близо до Йерусалим, от римляните. Следователно можем да предположим, че разпъването на Исус има много прилики.
— Предпочитам да не чувам детайлите.
— Този метод на екзекуция бил, най-меко казано, ужасен. Неописуемо брутален. След произнасянето на присъдата жертвата била бита с камшици и изтощена. След това ръцете били прикрепени с помощта на ремъци или гвоздеи към тежка греда, поставена хоризонтално зад тила и раменете. Осъденият трябвало да я занесе до мястото на екзекуцията, където тя била издигната като вертикален стълб.