Макмълин отпуска ръце върху бедрата си и несъзнателно свива юмруци.
— Интересното при Йехоханан е, че в най-долната част на костта на предмишницата му имало следи от гвоздей — продължава той. — С други думи, той не е бил прикован към кръста през дланите, а през предмишницата. Дланите не биха издържали тежестта на възрастен мъж. След това краката на Йехоханан са били притиснати един до друг и наклонени настрани, така че коленете му сочели право напред от стълба. Гвоздей бил прокаран през двете пети. Учените предполагат, че кръстът е бил снабден с малка подпора, на която Йехоханан можел да опре задните си части. С други думи, той висял в съвсем неестествена и изкривена поза.
Макмълин отпива от шерито. Гледаме в пламъците в камината.
— Да висиш напред на ръцете си по този начин затруднявало дишането — продължава той. — Каквито били изобретателни, палачите често удължавали страданията като поставяли някаква опора за краката или седалището, така че разпнатият да може да си почива. Така той по-скоро стоял, отколкото висял, ако разбираш. С опора за краката един здрав и силен мъж можел да живее ден-два, понякога до седмица на кръста. — Макмълин ме поглежда и преглъща. — Едва ли съществува по-нехуманна екзекуция. Жертвите не умирали от болка или от загуба на кръв. Умирали от изтощение, от жажда, от задушаване или отравяне на кръвта! — Той потрива длани по страните си, докато се овладее. — Случвало се палачите да проявят състрадание към осъдените. Парадоксално, но това означавало да им счупят краката. Така можели да им помогнат да умрат. Тъй като със счупени крака те не успявали да държат тялото си изправено и се задушавали. Ето какво се случило с Йехоханан! Докато висял на кръста, краката му били счупени. За негово добро.
— А Исус?
— Краката на Исус били приковани към кръста. Той е имал добра опора за тялото. Въпреки това висял на кръста само няколко часа, преди да издъхне. Според лекарите той не можел да умре толкова скоро. Нищо в разказа на Библията не подсказва мъченията, на които бил подложен — ударите с камшик, трънения венец, приковаването, раните от копие, да са могли да доведат до смъртта му.
— Защо не — противопоставям се аз. — Не е ли възможно той просто да е бил толкова изтощен от мъченията, че разпятието да му е дошло в повече?
— Римляните имали опит. Самият Пилат Понтийски бил учуден колко бързо умрял Исус. Дотолкова недоумявал, че повикал един офицер, за да потвърди, че е издъхнал.
Въртя се на стола. Не знам дали да се оставя да бъда понесен от странния ентусиазъм на Макмълин или това е още една заблуда, целяща да ме обърка и да обвие истината в димна завеса.
Макмълин става и отива до лавицата над камината. Обръща се към мен и скръства ръце.
— От какво Исус може да е умрял толкова бързо? Едва ли, че е бил прикован на кръст. Не от раните от копие отстрани, които според Писанието са му били нанесени след смъртта му. Единствената правдоподобна причина за смъртта му е, както ти предлагаш, изтощение от стреса. Но Исус бил млад, здрав, силен мъж. Прекалено издръжлив е бил, че да е умрял от изтощение.
— Винаги съм мислил за разпъването на кръст като за нещо неописуемо жестоко — казвам. — Нещо, което те убива бързо и болезнено.
Макмълин въздиша тежко:
— Жестоко, да. Но не и бързо. Напротив. Разпъването на кръст било дълъг и мъчителен метод за умъртвяване.
Той сяда отново на стола и изпразва чашата шери на екс.
— Още един факт. На Исус са му дали да пие от гъба, напоена с оцет, точно преди да издъхне. Оцет? Защо? Оцетът имал стимулиращ ефект и целта му била да държи жертвите в съзнание. Вместо да умре, той трябвало да се съживи след пиенето на оцет.
Макмълин върти празната чаша между пръстите си.
— Именно сега можем да започнем нашата мисловна игра, нашия интелектуален експеримент. — За няколко секунди той се изгубва във вътрешен монолог. — Представи си — продължава, — че гъбата не е съдържала ободряващ оцет, а нещо напълно различно. Например, упойващо, наркотично вещество. Вещество, което да накара Исус да изгуби съзнание, да припадне. За всички, които наблюдават разпъването, това би изглеждало като внезапна смърт.