Краят на кръга

— Мен ли питаш? Не ме бива особено в библейските преводи.

— Защо Пилат би разрешил тялото на Исус да бъде предадено на негов ученик? Рискували са да създадат мъченик! Често разпнатите на кръст изобщо не са ги погребвали. Напротив, с лека ръка ги оставяли на природните стихии и на птиците. За римляните Исус преди всичко е бил проблемен бунтовник. Раздорник и агитатор, който било най-добре да изчезне от съвремието и вниманието на хората. Твърдението, че той трябвало да бъде Божият син, те третирали като куриозна странност. Римляните си имали собствени богове. Те не разбирали напълно защо юдейският Йехова би заченал своя Човешки син с бедна девойка, сгодена за дърводелец. Всяка традиция противоречала с благосклонността, показана от римляните след разпъването на Исус — освен ако могъщи хора не били купили Пилат Понтийски.

— Звучиш толкова сигурен.

— Ти сам посети института „Шимър“. Съществуват други ръкописи, предания, тайни текстове, които помагат да предположим какво може би се е случило. Но дори и в познатите ни текстове би могло да бъдат открити следи, подкрепящи теорията.

Макмълин отива до лавицата с книги и издърпва библия, подвързана в червена кожа.

— Нека потърсим Евангелие от Марко — казва той, навлажнява върховете на пръстите си и разлиства. — Това е евангелието, което било написано първо. В първоначалните, най-старите ръкописи — преписите, историята свършва със смъртта на Исус и отнасянето му до гроба. Когато жените идват до гроба, той е отворен и празен. Тялото липсва. Един мистичен, облечен в бяло мъж — ангел? — разказва, че Исус е възкръснал. Жените побягват изплашени. И в своя шок те не разказват на никого за онова, което са преживели. Това пише Марко. Как тогава той, като цяло, е научил за случилото се, е малка мистерия. Но, това не бил хепиендът, нужен на времето. Никой не би одобрил подобен безсмислен край. Така че какво направили те? Променили го. Дописали нов финал.

— Кои те?

— Писателите! Другите евангелисти!

Възбудено той прелиства страниците, докато се озовава на глава 16 и зачита високо:

„След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломин купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петър, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.“

Макмълин вдига поглед.

— Тук свършва Евангелието на Марко.

— Но от историята има още! — възкликвам.

— Да. Има още. Но не Марко е бил онзи, който го е написал. Самият Марко, първият евангелист, онзи, на когото останалите евангелисти се позовават, завършва своята история единствено с обещанието за възкръсналия Исус. Да, усещаш ли колко естествено завършва историята на това място? Но онези, които дошли по-късно, не били доволни. Те искали по-определен, по-конкретен завършек. Край със стремителност в себе си! Край, носещ обещания и надежда. Затова някой добавил останалото. И обърни внимание на промяната в стила — да, колко изкуствено залепени и обобщаващи са останалите стихове:

„Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го е видяла, не повярваха.“

— Обърни внимание — отбелязва той — Те не й повярвали, когато разказала какво е видяла. Има и още:

„След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.“

— Странно е — продължава Макмълин — тъй като самият Исус е бил предупредил за възкръсването си. Най-близките му го очаквали. Очаквали да се завърне. Тъй гласи Библията. Тогава защо никой от най-близките му последователи не повярвал, когато това се случило. Исус изпълнил всичко, което бил обещал — и никой от учениците му не го приел? Трябвало да ликуват! Трябвало да славят Господа! Но не, какво се случва? Те не вярват. Отричат! При внимателен прочит на тези стихове, човек скоро вижда как цялото откровение стои като нещо прикачено впоследствие. Защо? Разбира се, ръкописите били променяни. Поправяни. Подобрявани. Също като филмов сценарий. Преписвачите и другите евангелисти били онези, които направили така, че Исус да възкръсне, от плът и кръв, със своите заповеди, а Евангелието да бъде проповядвано по целия свят. Далеч по-приемлив от читателска гледна точка завършек, човек би помислил, че редактор сценаристът бил изпратен от Холивуд.