Краят на кръга

Макмълин плъзга пръст до стих 14 и чете:

„Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.“

— Забелязваш ли как вълнението обзема автора? — пита Макмълин. — Как той се опитва да доведе разказа до връхната му точка, до бушуваща литературна кулминация? И сега той върви нагоре — първоначално с обещания и заплахи:

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; по болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.“

— Да разбираме ли това буквално? — Макмълин сбърчва чело. — Екзорсизъм? Дарба за учене на езици? Имунитет към отрови? Лечебна сила. Или виждаме пред себе си автор, изпълнен с пламенна вяра и ентусиазъм, който иска да доведе един разказ до религиозна кулминация:

„А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с поличби, от каквито то се придружаваше.“

Макмълин затваря кориците.

— У Марко краят бил неясен, размит, незавършен. Въпреки че в оригиналния завършек на Марко била внесена известна живост от онези, които преписвали и разпространявали неговите текстове, той все пак изглеждал безкръвен. Другите евангелисти изобщо не били доволни. Така че те дали повече цвят на своите версии. Искали да им придадат патос и екшън! Направили така, че възкръсналият Исус, а не някакъв ангел, да посрещне жените при гроба. Срещнали го лице в лице с учениците му. Коя версия е правилна? Кой евангелист разказва истината и кой е разбрал неправилно? Питам се също: какво е онова нещо, което останалите евангелисти знаят, а първият от тях, Марко, изобщо не е чувал? Защо те са толкова по-добре информирани от Марко? Никой от тях не е бил там — имали са едни и същи източници, на които да се опрат. Как могат те да бъдат така обстоятелствени и точни в описанията си на възкресението на Христос и неговото откровение, когато първият от тях не е бил?

Може би Макмълин го отправя като въпрос. Но дори и не се опитвам да отговоря.

— Евангелията се появяват — отговаря си той, — от нуждата на древната Църква да затвърди вярата в Исус като нейния възкръснал Господ. Догмата за възкръсването му била предпоставка. Необходимост. Имали нужда от възкресението като фундамент на своите разкази. Тъй като без възкресението нямало всъщност и религия. Евангелистите не се интересували толкова от историческата личност Исус. Духовната страна на Исус било онова, което описвали. Още повече, те вярвали в него. Били убедени, че духът му бил сред тях. Целта им не е била да опишат исторически или хронологично живота на Исус. Единствената им цел била да проповядват. Да убедят читателите, че Исус бил възкръсналият Божи син. На базата на многобройните предания на древната Църква те съставиш своите евангелия. Но махнеш ли възкресението от Библията, оставаш с разпокъсани истории за героичния живот на един голям хуманист.

Той сипва шери и на двама ни. Седим мълчаливо. Минутите текат.

Питам:

— Тогава, ако всичко, което ми разказа, е истина, какво всъщност се е случило?

Той сръбва от шерито и премлясва леко с език, за да усети всеки малък нюанс. Бавно и концентрирано — сякаш повдига тежест само със силата на мисълта си — той премества поглед от пламъците в камината върху мен.