За съжаление на всички почитатели на конспиративните теории като цяло и Ордена на Сион в частност, цялата история е също толкова художествена измислица, колкото и „Шифърът на Леонардо“, и „Краят на кръга“. Орденът на Сион, Приорат Сион — който трябва да е бил ръководен от величия като Леонардо да Винчи, сър Исак Нютон, Ботичели и Виктор Юго и който трябва да е имал близки, мистични връзки с Ордена на рицарите тамплиери — е плод на чиста фантазия, създаден от десни екстремисти от френските националисти — нищо повече от един окултен момчешки клуб. Както полицията, така и медиите са разкрили, че французинът Пиер Плантар и неговите последователи създали Ордена на Сион през 1956 г., като отнесли корените му до рицарите тамплиери от XII век. През 1956 г. започнали първите слухове за „голямата тайна“ около Рен льо Шато. Много от жалоните на Ордена на Сион били изплагиатствани от розенкройцерите. Този първоначално немски по произход орден, датиращ от XIV век, бива реформиран както през XVI, така и през XVII век и е бил свързан преди всичко от магия и алхимия до философия и е бил възроден от френската писателка и мистик Жозефин Пеладан през годините около 1900 г.
Пиер Плантар създава в средата на 60-те години на XX век фалшиви документи, съдържащи имената на водачите на Ордена на Сион и две генеалогии, предполагаемо от 1244 г. и 1644 г., както и разнообразни преписи (същите документи, на които щял да се натъкне свещеникът Беранже Соние към края на XVIII век) и успява с измама да вкара същите тези документи в архивите на Националната библиотека в Париж143. Измамниците внесли контрабандно и други „исторически“ документи във френската библиотека. Откриването на Les Dossiers Secrets през 1975 г. съвсем естествено привлича вниманието. Партньорът на Плантар, Филип дьо Шерси, в много случаи поема отговорността за фабрикуването на тези документи. Според френските медии и власти, Плантар, който умира през 2000 г., признава при разпит през 1993 г., че документите са били изфабрикувани и че Орденът на Сион бил фалшив. (Естествено имало е Орден на Сион, просъществувал до 1617 г., който след това се присъединил към ордена на йезуитите, но това бил католически орден, далечен на заявеното херметическо братство на Плантар и без връзка с тамплиерите или други пазители на мистични тайни). ВВС разкрива много от методите на Плантар в документална програма през 1996 г. Интернет страницата www.priory-of-sion.com си струва посещението за онези, които искат да навлязат по-надълбоко в тези въпроси.
Тези разкрития, естествено не играят никаква роля относно „Краят на кръга“, или „Шифърът на Леонардо“ като романи, но те не изключват предположението, че Дан Браун е направил своите малки „разкрития“ на основание на теологични, исторически, културни и изкуствоведски факти. Много запалени читатели на „Шифърът на Леонардо“ биват разочаровани, когато осъзнаят, че множеството „разкрития“ на тайни кодове и скрити истини са или варианти на добри стари измислици, фикция в псевдонаучни книги и интернет, или, в най-добрия случай, необосновани хипотези, предмет на научна несигурност и спорове. Туристите на посещение във величествената църква Сен-Сулпис в Париж, където монахът албинос Сила се надява да намери Свещения Граал, например биват посрещнати от плакат, започващ по следния начин: „За разлика от изпълнени с въображение твърдения в един скорошен бестселър това не е бивш езически храм“. Но и Сен-Сулпис има облаги от силите, действащи на литературния пазар: За период от половин година, десет хиляди туристи са посетили църквата заради „Шифърът на Леонардо“.
„Шифърът на Леонардо“ е роман. Точка. Той не разкрива някакви непознати, крити истини, освен безброй недокументирани и международно известни измислици, ню ейдж спекулации и смели конспиративни теории, зад които биха застанали малко сериозни учени. Но отпуснете се! Романът е така вълнуващ именно заради това. Дори и много от теориите в „Шифърът на Леонардо“ да си „противоречат“ от научна и фактологична гледна точка и много от сензационните твърдения да могат да бъдат отхвърлени, книгата е все пак вълнуващ и развлекателен трилър. Онези, които наистина бъдат запленени, могат, разбира се, сами да проучат кое от всичко това би могло да съдържа частица истина в себе си.
Да радва и провокира читателите е най-важната функция на всеки роман. В това отношение Дан Браун е успял в по-голяма степен от повечето от нас. За разлика от повечето трилъри, „Шифърът на Леонардо“ стимулира читателите да потърсят отговори на много от сложните и предизвикателни въпроси и твърдения, появяващи се в романа.
143
Копието на корицата идва от Les Dossiers Secrets (Тайни досиета), който е също толкова измислен, колкото и настоящият роман. — Б.пр.