— Какво открихте? — пита.
— Ковчеже.
Колебливо:
— Аха?
— От злато.
Поклаща глава:
— Виж ти!
— Професор Лайлуърт се измъкна с него.
Мълчи. Да беше поне започнала да се смее. Да беше поклатила глава. А тя мълчи. Започва да кашля. Отначало предпазливо, след това високо и хриптящо. Сякаш белите й дробове се блъскат в гърдите й. Държи и двете си ръце пред устата. Когато пристъпът утихва, тя остава седнала, опитвайки се да си поеме дъх. Не поглежда към мен. Това е добре. Така не й се налага да види изписаното в очите ми.
Прочиства гърло няколко пъти. Дискретно изважда носна кърпичка и плюе.
— Извини ме — прошепва.
Дълго се взирам в котката, която дреме под рояла. По времето, когато бях най-запаленият студент и обожател на Грете, онзи, който постоянно биваше довеждан от някоя важна задача до дома й, тя имаше котка на име Луцифер. Но едва ли е възможно да е същата. Нищо че изглежда абсолютно по същия начин.
— Истинско ли е ковчежето? Старо? — пита.
— Нищо не сочи обратното.
— Никой не е „посолявал“ разкопките?
Поклащам глава. „Посоляването“ е игра, с която ние, археолозите, се забавляваме. Заравяме съвременни предмети в културните слоеве — дистанционно управление на телевизор в съкровището на някой древен крал, безопасна игла сред късове глинени съдове и върхове на стрели.
— Грете, ковчежето е старо. И освен това — изхилвам се глухо, — говорим за разкопки, ръководени от Греъм Лайлуърт. Никой не би посмял да омърси неговите шахти!
Грете също се засмива.
— И той е знаел какво търсим — продължавам. — Знаел е, че ковчежето е някъде там. Знаел е, че ще го намерим. Знаел е!
Тя размишлява за момент над моите твърдения.
— Мислиш, може би, че той иска да открадне ковчежето? За да го продаде след това на предложилия най-добра цена? — пита с глас, клокочещ от храчките.
— Минавала ми е и тази мисъл. Но не е съвсем толкова просто.
— Така ли?
— Отделът за старини е също замесен.
Взряла се е в мен изчаквателно, сдържано.
— Може би и Дирекцията за управление на културното наследство — добавям.
Очите й се стесняват. Сигурно си мисли, че бедният Бьорн вече е полудял.
— Всичко, което казвам, е истина, Грете!
— Да, да.
— И не съм полудял!
Усмихва ми се.
— Разкажи ми какво е това, в което всички те са замесени.
— Не знам, Грете, не знам…
— Тогава защо…
— Може би е поръчкова кражба? — изстрелвам малко прекалено възбудено.
Тя мълчи.
— Но защо?
— Не знам. Възможно ли е Лайлуърт да е член на някоя международна банда, занимаваща се с предмети на изкуството?
Тя се усмихва хладно.
— Греъм? Прекалено голям егоист е, за да бъде част от нещо, каквото и да било то! Да не говорим за банда! — Избликът й е жлъчен и емоционален.
— Познаваш ли го?
— Аз… срещала съм го.
— О! На разкопки?
— Да. Както и в Оксфорд. Преди двадесет и пет години. Защо си толкова подозрителен?
— Той планира да изнесе тайно ковчежето със себе си извън страната.
— Невъзможно! Сигурно само е…
— Грете! Знам плановете му!
— Как можеш да си толкова сигурен?
Несъзнателно снишавам глас:
— Защото го подслушах! — Давам време на думите да паднат на мястото си. — Подслушах го, докато заговорничеше с професор Арнцен.
С примирена, иронична усмивка тя поклаща глава:
— Толкова типично за Греъм. А ти си се правил на момчетата Харди30, както разбирам.
— Опитвам само да разбера.
— Какво по-точно?
— Как е могъл да знае, че ковчежето ще лежи насред развалините на осемстотингодишен октагон по средата на норвежко царевично поле?
Очите на Грете стават бездънни. Известно време плувам из погледа й.
— Всемогъщи боже — проронва тя по-скоро на себе си.
— Какво има?
— Октагон?
— Да. Вече сме разкопали части от него.
— Не вярвах, че съществува.
— Знаеш ли за него?
Получава нов пристъп на кашлица. Навеждам се напред и я потупвам по гърба. Минават няколко минути, преди да успее да възстанови нормалното си дишане.
— Как си? — питам я. — Искаш ли да звънна на Бърза помощ? Да си вървя ли?
— Разкажи ми за октагона.
30
Момчетата Харди — популярна поредица детективски/приключенски книги за деца, проследяващи приключенията на братята Франк и Джоу Харди. Оригиналната поредица се създава между 1927 г. и 1979 г. от различни автори. — Б.пр.