— Да, разбира се! — отвръща тя ентусиазирано. Сякаш повече от всичко друго иска да взема монографията със себе си.
— Сега ми разкажи какво знаеш ти за това! — моля я аз.
Премигва доволна и прочиства гърло. С крехък, вибриращ глас Грете разказва за кръстоносеца, който през 1186 г. донесъл със себе си една реликва на Ордена на рицарите хоспиталиери в Йерусалим. Реликвата по-късно станала известна като Кивотът на свещените тайни. Хоспиталиерите получили нареждане от папа Климент III не само да пазят кивота, но и да го скрият далеч от крадци, кръстоносци и рицари, от епископи, папи и крале. Когато на следващата година Саладин37 превзел Йерусалим и хоспиталиерите напуснали града, с тях изчезнали и всички следи. Останала само една нишка, по която да се водят онези, които през вековете са търсили съкровището: свещеното ковчеже се намира в октагон, в осмоъгълен храм.
— В манастира „Верне“? — подхвърлям саркастично.
Тя седи, отпусната назад и ме гледа. В изражението й се крие сянка от снизходителност:
— Защо не в манастира „Верне“?
Едвам сдържам смеха си.
Тя ме потупва по коляното:
— Лилебьорн, знам какво си мислиш. Винаги си бил толкова нетърпелив, толкова недоверчив, така склонен към прибързани заключения. Какво те учих в университета? Не те ли карах да съчетаваш скептицизма с фантазията? Разбирането с учудването? Съмнението с отвореност към непознатото? Трябва да се вслушваш в митовете, преданията, приказките, в религиите. Не защото те ще ти разкрият истината, Лилебьорн. А защото са израснали от една друга истина.
Напрежението в гласа й и в погледа й ме плаши. Все едно иска да ми предаде ключа към вечния живот, преди да изчезне в облак от пушек и искри. Но не прави нито едното, нито другото. Навежда се напред и взема един бонбон от купата на масата. Пъха го в устата си. Чувам го как трака напред-назад между зъбите й.
Тръсва глава:
— Манастирът „Верне“ не е глупаво място за скривалище. Намира се толкова далеч от Светите земи, колкото някой може да си представи. Норвегия е била предният пост на Цивилизацията. А и историците така и не успяват наистина да обяснят защо хоспиталиерите издигат този октагон в Норвегия през дванадесети век. — Поклаща замислено глава: — Ако наистина сте открили октагона, Бьорн, и наистина сте открили ковчеже… — Оставя изречението да се разнесе в стаята.
— Какво е имало в ковчежето? — питам.
— Именно там е въпросът. Какво има в ковчежето?
— Не знаеш ли?
— Боже опази — отвръща тя, — нямам идея. Имаше много слухове. Все още се говори, че династията на Меровингите е скрила съкровище, чийто размер не можем дори да си представим. Злато и скъпоценни камъни, които Църквата и кралското семейство са събирали през вековете.
— Моля те! — прекъсвам я аз с дълбока и престорена въздишка. — Скрити съкровища? Някога да си чувала за някого, който да е намерил някое такова съкровище?
— Може би то все още чака да бъде открито.
— Романтизъм в стил „Индиана Джоунс“!
— Лилебьорн — започва тя и присвива устни по начин, който ми дава да разбера какво е на път да каже, — говоря за слухове, които циркулират из академичните среди от десетилетия. Не гарантирам, че са истина. Но не ги и отхвърлям с такава абсолютна сигурност, както един млад джентълмен, когото познавам.
— И какви бяха тези… слухове? — Изплювам думата като развалена вишна.
— Съществува карта. И генеалогия. Кодирани текстове. Не познавам историята в детайли. Разказът води началото си от село в Южна Франция, наречено Рен льо Шато, където през миналия век млад свещеник намерил няколко навити пергамента, които, според слуховете, го направили богат. Баснословно богат. Никой не знае със сигурност какво е намерил, когато започвал реставрацията на възложената му черква. Говори се, че документите съдържали голяма, нечувана тайна.
— Която била?
— Ако знаех, Лилебьорн, едва ли щеше да е тайна, нали? Някои спекулираха с религиозни митове. Че бил намерил Ковчегът на завета38, което не е толкова невероятно, тъй като сградата на черквата е била издигната върху руините на раннохристиянска черква от шести век. Други вярваха, че е намерил оригинални библейски текстове. Според трети, става въпрос за генеалогии, родствени линии. Някои смятаха, че е открил чисто и просто карти, водещи до средновековно съкровище.
— И какво общо има това с манастира „Верне“?
— Не знам! Не може ли да се предположи, че това съкровище, ако съществува, е скрито в основите на манастира? Или пък, че в ковчежето, което сте намерили, е следата, която води напред?
37
Салах ад Дин (или Саладин) е султан на сарацините през втората половина на XII век. Като млад става султан на Египет и води завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и срещу кръстоносните държави в Близкия Изток. Превзема Йерусалим през 1186 г. — Б.пр.
38
Ковчегът на завета — описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, както и други предмети. Според Библията изработването на кивота е заповядано от Бог на Моисей в Синайската планина. Кивотът изчезва при разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим (587 пр.н.е.) и от тогава съществуват единствено хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. — Б.пр.