— Представи си, че двамата с теб трябва да преведем един английски текст на норвежки. Двете версии биха си приличали. Но няма да са идентични. Същото се отнася на много нива в евангелията от Матей и Лука. Учените са установили, че цели двеста тридесет и пет стиха у Матей и Лука са дотолкова еднакви, че трябва да се основават на един и същи източник. Въпреки че двете евангелия са писани независимо едно от друго, много от думите на Исус са идентични. Дума по дума.
— И?
— Историческият Исус е говорел на староарамейски, който четиристотин години изблъсквал иврит като ежедневен език в Палестина. Не е говорил гръцки, както в тези ръкописи. Следователно евангелистите трябва да са имали някой гръцки оригинал, към който да са се придържали и от който да са цитирали. Q! Quelle! Източник!
— Не е ли възможно Лука и Матей просто да са плагиатствали един от друг?
Герт се ухилва:
— Де да беше толкова просто. No way. Писани са по различно време. На различни места. За съвсем различни читателски групи. Имат прекалено много значителни различия, за да е възможно един от тях да е познавал евангелието на другия. В противен случай щяха да напаснат историите една към друга. Да ги поправят и изгладят. И все пак можем да твърдим, че източникът е един и същ.
— Кой знае — изричам лаконично.
— Или пък си мисли, че знае! — Герт се клати на стола си. Опасявам се, че изгуби ли равновесие, това би имало значителни последици. — Изследователите са сигурни, че Марко е написал своето евангелие пръв. И че Лука и Матей са написали своите евангелия, основавайки се на Марко и на Q, но със свои допълнения. Например, можеш да намериш около деветдесет процента от темите на Марко и у Матей.
— От колко дълго теолозите знаят за Q?
— Още в началото на деветнадесети век изследователите на Библията установили, че Лука и Матей трябва да са имали и друг общ източник. Тоест, освен Марко. Но едва през хиляда осемстотин и деветдесета година този източник е идентифициран.
— Като Ръкописа Q?
Герт кимва.
— Q не е нещо, което всички посрещат с еднакъв ентусиазъм. Все пак разбираемо е. За повечето хора е трудно да се запалят по нещо, което съществува само на теория.
Изправя се. Изглежда сякаш вижда пред себе си аудитория, пълна с млади запленени студентки, които повече от всичко друго си мечтаят за индивидуални уроци по теология и приложна физиология късно вечерта, след една хубава вечеря и бутилка вино.
Подхваща:
— През хиляда деветстотин четиридесет и пета година се случва нещо вълнуващо. Тогава двама братя от Египет откриват голяма запечатана делва в земята в подножието на скалите в региона Наг Хамади42.
— И от нея изскочил дух, който им изпълнил три желания? — засмивам се аз. — Пиячка, жени и една чисто нова камила?
Герт премигва хитро:
— Почти! В действителност братята ужасно се страхували да отворят делвата, именно защото в нея можело да има дух. Някой зъл дух. Нещо, което делвите в Египет имали лошия навик да съдържат. Това знае всеки напредничав археолог.
Започваме да се кикотим. Герт има приятен, бълбукащ смях.
— Но накрая нуждата от пари победила — продължава той. — Все пак възможно било в делвата да няма духове. Но пък можело да е пълна догоре със злато и диаманти. Така че те рискували и я разбили.
— Никакъв дух? — казвам.
— Нито дори следа от някакъв пазител!
— А какво открили?
— Тринадесет книги. Тринадесет тома, подвързани с кожа от газела.
Поклащам глава.
Герт удря с длан по бюрото.
— Откритието било сензационно! Както за археолозите, така и за теолозите. Библиотеката от Наг Хамади! Тези ръкописи съдържали, освен всичко друго, пълното Евангелие от Тома43!
Оглеждам се из стаята, докато се опитвам да определя мястото на Евангелието от Тома. Наистина, никога не съм чел Библията особено задълбочено. Но мислех, че познавам всички евангелия.
— Евангелието на Тома никога не бива включено в Библията — пояснява Герт.
— Все пак не на всеки се пада честта да бъде отхвърлен от Бог — подхвърлям. — Познато ли ви бе това евангелие на вас, експертите?
— Yes! Поне в известна степен. Но никой не бе виждал пълната версия. Не и преди 1945 година. Фрагмент от евангелието, написан на гръцки, бе намерен по-рано в Оксиринх44 в Египет. Версията от Наг Хамади е пълна. И не само това — текстовете съдържат също така нареченото Евангелие от Филип, както и преписи на разговори между Исус и учениците му. Почти един Нов Завет, сам по себе си, но също така и много различен от оригиналния. А сега ме слушай внимателно, тъй като това е важно и интересно! Бил е написан на коптски!
42
Наг Хамади — град в Египет, край който в 1945 г. е намерена гностическа „библиотека“ от IV в., състояща се от 13 папирусови кодекса на коптски език; находка от изключително значение за проучването на гносиса и херметизма. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството. „Библиотеката“ съдържа тринадесет сборника, включващи петдесет и три трактата. Всички те са преведени от гръцки на коптски език. — Б.пр.
43
Евангелие на Тома — изцяло запазено апокрифно евангелие, датирано към 340 г., написано върху папирус на коптски език. Авторите му претендират, че са ученици на апостол Тома, който в текста е наречен Дидимус Юда Тома. За разлика от каноничните и апокрифните евангелия, които са структурирани върху живота на Исус, евангелието от Тома съдържа само поучения, приписвани на Исус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия, но други се срещат само в този текст. — Б.пр.
44
Оксиринх, дн. Ал Бахаса — град в Египет, разположен на около 160 км. Южно-югозападно от Кайро. — Б.пр.