— Опитай с мен!
Даян ме поглежда въпросително. Светкавично изписва биорн &1 белто.
Машината отговаря: 0 documents found73.
— Изпиши го с „ьо“ — предлагам.
Тя пише бьорн &1 белтьо.
Би трябвало да се почувствам поласкан.
В базата данни на Общността за международни изследвания в действителност е регистриран известния албинос Бьорн Белтьо от Норвегия. 1 document found.74
И не само това. Регистрираната информация е заключена. Това, което знаят за мен, е тайно.
— Въведи паролата си — казвам.
Поглеждаме в монитора.
Неоторизиран потребител. Изисква се ниво 55.
Шест думи. Нищо особено. Просто шест думи в зелен шрифт.
10.
Казват, че престъпниците, седели в продължение на много години в затвора, когато бъдат пуснати на свобода, изпитват нужда да се върнат там. Обратно — при обществото зад стените, ежедневните рутини, кръга от приятели, абсурдното чувство за сигурност сред бандити и осъдени за убийство изнасилвачи.
Аз мога да ги разбера. Чувствам същото към клиниката.
Даян знае едно уютно заведение в странична уличка на „Гауър стрийт“, където можем да обядваме. Аз не го намирам толкова уютно. Цялата декорация, масите и плотовете са от стъкло или огледало. Накъдето и да се обърна, виждам само обърканото си изражение.
Радвам се на погледа и вниманието й, докато разказвам за откриването на златното ковчеже, за безсмислените ми преживявания в Осло, за недоизречените обяснения на Грете, за задачата, която съм си поставил, идвайки в Лондон. Чувствам се като авантюрист, впуснал се в някакво вълнуващо начинание. Струва ми се, че и Даян ме възприема по същия начин.
Когато се връщаме към сградата на ОМИ, за да вземем разпечатката, която забравихме там, Даян пита какви планове имам за вечерта. Въпросът й детонира в мен осколочен снаряд от очакване. Отскачам настрани, за да не стъпча един безгрижен градски гълъб, и отговарям, че нямам специални планове. Няма нужда да изглеждам напълно отчаян. Четири крачки по-късно тя ме пита дали искам да ми покаже Лондон. Изпълват ме равни части блаженство и паника.
— Звучи приятно — отговарям.
Чакам пред сградата, докато Даян изтичва да вземе разпечатката за Майкъл Макмълин. Това отнема известно време. Когато накрая излиза и ми подава купчината листи, повдига поглед нагоре и се усмихва напрегнато.
— Извинявай, че се забавих толкова! — казва с престорен стон. Изглежда сякаш е мислила да ме целуне бързо. Колебливо, въпросително, добавя: — Знаеш ли… това за довечера може би не беше много добра идея…
Въпросът увисва във въздуха. Тя среща погледа ми.
— По дяволите! — възкликва внезапно. — „Кингс Армс Пъб“! В седем и половина.
Все още не съм продумал и дума. Тя поема въздух, за да каже нещо, но се спира. Един мотоциклет преминава, набирайки скорост.
— Знаеш ли… — продължава. — Имам приятелка, която работи в библиотеката на Британския музей. Искаш ли да й позвъня? Може би тя може да ти помогне?
— Чудесно! — казвам. И продължавам да очаквам целувката, която така и не идва.
Тя ме поглежда. Не успявам да разчета погледа й. В него има нещо неизказано.
— До довечера — казва. След това се усмихва и се отдалечава.
В един магазин, където стените, покрити с компактдискове се губят някъде в безкрайността, купувам един сборен диск за Рогерн. Казва се Satan’s Children: Death Metal Galore75. На обложката е нарисуван дявол, свирещ на електрическа китара. Езиците на серните пламъци облизват краката му.
Сладко малко нещо, което Рогерн ще оцени.
11.
Както всички и аз си имам своите лоши навици. Когато си спечелил надбягването между сперматозоидите и яйцеклетката и си се претърколил през детството, без да бъдеш прегазен от някой пиян шофьор, след като си се пошлял през юношеството си, без да свършиш със свръхдоза хероин в някой вход, облян в мека светлина, когато си издържал шест години в Блиндерн и след това си успял да си намериш работа в публичния сектор, при условие, че си минал без остра бъбречна криза или мозъчен тумор, трябва, дявол да го вземе, да имаш правото да стискаш тубата паста за зъби през средата и да оставиш седалката на тоалетната вдигната, след като си пикал. Да имаш лоши навици е човешко право. Щастлив съм, че не съм женен.
Обичам да оставям четката си за зъби на ръба на мивката. Така знам къде да я търся. Добре, това е лош навик. Не е рационално. Но не ми пука.