С чевръсти движения на пръстите тя дирижира наоколо своята пълничка цветнокожа икономка. Трябва да са си разработили кодиран език. Както се случва с господари и прислуги, когато са живели заедно толкова дълго, че са се слели в едно. Икономката разбира кога махането с ръка или щракването с пръсти означава „Изчезвай от стаята и затвори вратата след себе си“, или „Донеси банановия ликьор“, или „Няма ли да предложиш на норвежеца пура?“.
Не съм бил тук никога преди. Дори районът не е същият, в който се намира къщата на Чарлз де Уит. Или на неговия призрак.
Влезли сме в стая, натруфена с полилеи и сводести прозорци, гоблени и дебели килими, барокови мебели, огромна камина и, боже мой, кахлена печка в ъгъла.
Тя хваща ръката ми и ме отвежда до болната от слонска болест камина.
— Ето го! — посочва. — Скъпият ми Чарлз и останалите. Направена е през хиляда деветстотин седемдесет и трета година.
Закачила е едно зърнесто увеличение на фотография в рамка и стъкло отпред, на почетно място на полицата на камината. Цветовете са избледнели. Мъжете са с дълги коси, тениските им са с психеделични десени. Изпълваш се със съзнанието, че тези хора се взират в теб от един заключен във времето момент.
Събрани са в групичка покрай археологическа шахта. Някои са се подпрели на лопатите. Някои са си вързали носни кърпи на главата, за да се предпазят от слънцето.
Най-отзад вляво, зад Грете, стои татко.
Грете изглежда различно. Млада и красива. Палава. Очите й блестят. Поставила е ръцете си около корема.
Отгоре на една купчина земя, така че се извисява по-високо от всички останали, се е възкачил Чарлз де Уит със скръстени ръце. Изглежда като робовладелец, който притежава цялата обречена група. Значи той е бил. Възрастният мъж не ме е измамил. Измамил е единствено съпругата си.
Не знам каква тайна крие. Или защо е инсценирал смъртта си. Или пък как е успял да живее скришом през всичките тези години. Без да бъде разкрит. Насред Лондон.
Мисля си: прекалено голям страхливец съм, за да й кажа истината.
Може ли да му е омръзнала? И да е заживял с някоя друга жена? Или е срещнал някой неустоим млад църковен помощник? Може би е открил нещо в Оксфорд през 1973 година, заедно с татко и Лайлуърт, нещо, което да го накара да прекрати съществуването си?
Мисис Де Уит ме въвежда в салон в стил Луи XVI. Там сядаме. Със скръстени крака. Подобно дух от лампа икономката се появява с кристална гарафа.
— Малко бананов ликьор? — направо настоява мисис Де Уит.
Кимвам учтиво. Дресирала е икономката да не гледа хората в очите, така че тя сипва ликьор в две малки чаши, без да срещне погледа ми. Устата ми се пълни със сладката течност.
— Ега ти готиното! — млясва мисис Де Уит. Едва ли е първият й за деня. — Какво е това, което искате да знаете? — пита и се навежда поверително към мен.
— Както казах, аз съм археолог…
— Но защо питахте за Чарлз?
— Направих откритие, което изисква някои факти да бъдат разследвани. И в тази връзка изникна името на вашия… покоен съпруг.
Банановият ликьор е като сироп в устата ми. Седя и мляскам леко с език.
— Как изникна?
Осъзнавам, че нямам идея как бих могъл да й обясня каквото и да било. Да не говорим за факта, че мъжът й е жив и здрав. Опитвам да заобиколя любопитството й.
— Споменахте, че семейство Де Уит са напуснали Франция по време на революцията?
— Чарлз бе много горд от произхода си. Frigging French frogs! Отървали са гилотината на косъм. Семейство на аристократични парвенюта, ако питате мен! Но са поддържали контакти с краля и благородниците, особено жените. Курви от висшата класа! После избягали през канала. Прадядото на Чарлз основал адвокатската кантора „Бъроуз, Прат и Де Уит“. Фирмата била поета от дядото и бащата на Чарлз по ред. Очаквало се Чарлз да наследи баща си. Той имал… възпитанието, разбираш ли. Започнал да учи право. А после, съвсем неочаквано се нахвърлил върху археологията. Професор Майкъл Макмълин бил човекът, който, така да се каже, го спечелил за археологията. За семейството на Чарлз това било бунт. Цяла шибана революция! Баща му отказваше да говори с него в продължение на години. Чак когато Чарлз защити професурата си, той се свърза с него. За да го поздрави. Но никога не му прости.
— А съпругът ви почина през…