Ура, идва храната! Продължение по-късно, целувки.“
Нощ
„Часът е един и половина (през нощта!!!), не мога да заспя, навън мракът е пълен със странни звуци и тежки миризми.
Африканската нощ носи в себе си нещо, което никога не съм изживявал вкъщи, струва ти се, че ти шепне, все едно нещо се пробужда към живот. Не говоря за животните и насекомите, а за нещо неописуемо по-голямо. Прости ми, ако говоря несвързано.
Мисля, че ме тресе. Замръзвам, въпреки че тук, в палатката, трябва да е поне 35 градуса и влажно като в проклета оранжерия.
Раната на ръката ме боли ужасно. По дяволите, по дяволите, по дяволите…
Ще опитам да поспя. Липсваш ми, приятелко. Целувки.“
Вторник
„Така е, както се опасявах. Имам температура. Мислиш ли, че може проклетият разрез да се е инфектирал?
Не се тревожи, Джоуси! Макмълин реши да ме върне обратно в селото, където има болница. Ще ни отнеме един ден ходене пеша и един ден с джипа. Да си призная: ужасно ме е страх!“
Вторник вечер
„През целия ден лежах като парче безжизнено месо на носилката. Осем човека се редуваха да ме носят. От местните. Говориха си и се смяха, а аз не разбирам и дума от онова, което казват. За щастие Макмълин изпрати и двама англичани с мен — Якобс и Кенеди. Те ми правят компания, въпреки че не успяваме да си кажем много в тази горещина!
Жегата и влагата не се издържат. Джунглата е гъста и знойна, на мили съм от най-близкото море, но въпреки това ме мъчи морска болест.“
Сряда вечер
„Трябва да ти кажа нещо, Джоуси. Раната замириса. Отначало си мислех, че е от потта, но след това и другите започнаха да го усещат и когато махнаха превръзката, вонята се измъкна оттам като отровен облак. Не съм сигурен дали една бактериална инфекция може да мирише така или раната е гангренясала. Страх ме е от най-лошото. Да си кажа право, не се чувствам особено добре. Този следобед започнах да повръщам. Но за щастие вече стигнахме до колите. Бяхме решили да лагеруваме тук тази нощ, но другите смятат, че е най-добре да потеглим веднага, въпреки че е такъв ад да се шофира по тези пътища посред нощ. Дълбоко благодарен съм за жертвоготовността им.
Трябва да свършвам, тръгваме!“
Четвъртък сутрин
„Каква нощ! Ще ти разкажа повече по-късно, когато се прибера вкъщи.
Когато най-накрая пристигнахме в болницата тази сутрин, настана голямо оживление. Мисля, че никога досега не са имали бял пациент. Това е плюс — ще се отнасят с мен като с бог, паднал от небето.
Сега чакаме лекаря. Трябва да го доведат от едно село на няколко мили от тук. О, боже, толкова съм притеснен, Джоуси! Вонята е противна. Трябва да е гангрена. За щастие все още е рано.
Не се чувствам съвсем тип-топ.“
Петък вечер
„О, Джоуси, Джоуси, Джоуси, любов моя!!! Трябва да ти кажа нещо ужасно. Трябва да бъдеш едно смело момиче заради мен, обещаваш ли!
Отрязаха ми ръката, Джоуси!
Чуваш ли! Ампутираха ръката ми!!! О, господи. Когато погледна наляво, виждам само един чукан с окървавена превръзка! Гангрена, както се опасявах! О, Джоуси!
За щастие болките не са толкова силни, колкото би си представил човек, но повръщам през цялото време! Натъпкали са ме с морфин!
Толкова съжалявам, че трябва да ти съобщя това по този начин!
Както и че при теб вкъщи се връща един инвалид! Трябваше да те послушам и да си остана у дома! Нямам сили да пиша повече!“
Нощ
„Липсваш ми! Не мога да спя.
Така адски боли.
Леденостудено.“
Събота
„Мила, любима, Джоуси днес… (нечетливо)… и аз… (нечетливо)… за свещеник.
Но… (нечетливо)… Моя Дж(оуселин)! Обичам те!… Можеш ли да ми простиш… (нечетливо)“
Нощ
„Часът е (нечетливо)
джоуси, треската ме (нечетливо)
толкова съм уморен!!!!
Ще пиша по-к…“
Пленителна измислица. Чарлз де Уит трябва да се е хилил злобно, докато е описвал собствената си смърт. Първите страници са изписани със солидни, наклонени надясно букви, вдълбани в хартията. С усърдие е правил почерка да изглежда все по-слаб и нечетлив. Към края буквите са неясни.