— Напълно — съгласява се Лолан.
Макмълин продължава:
— Нещата в Лондон се случваха прекалено бързо. Вие бяхте по-умен от нас, през цялото време една крачка по-напред.
Опитвам се да разбера ролята на Даян. Нищо не си идва на мястото.
Макмълин повдига чашата и сръбва кафе.
— Накрая разбрах, че единственият начин да разрешим тази бъркотия е да си поговорим открито — казва той. — Това, което искаме да направим сега. Да ви обясним нещата. Да ви накараме да разберете.
— Така ли? — измърморвам невярващо.
— Когато потърсихте ОМИ, решихме, че накрая сте ни паднали в ръцете. И отново ви подценихме. Костелив орех сте, Белтьо! Костелив орех!
Макмълин поглежда към Лолан, който е впил поглед в килима от лоден.
— И всичко това ви дава правото да отвлечете Даян, да ме упоите и да отвлечете и мен?
— Безопасен медикамент в храната, Бьорн. По-скоро приспивателно. Наистина съжалявам. Но вие едва ли щяхте да ни последвате доброволно.
— Можете да сте сигурни, че нямаше!
— Принудени сме да ви накараме да разберете. — Поглежда надолу. — В такива случаи ни се налага да използваме необичайни средства. Не става въпрос умишлено да търсим най-драматичните начини за решаване на проблемите си.
— Имам въпрос — казвам аз.
— Да?
— Какво има в ковчежето?
— Не е норвежки артефакт — побързва да каже Лолан.
— От злато е — изтъквам аз. — Само стойността на златото възлиза на няколко милиона крони.
— На комерсиалния пазар ковчежето, само по себе си, би струвало най-малко петдесет милиона лири — уточнява Макмълин. — Но за нас няма значение от какво е изработено то. Или колко струва.
— Защото вътре в него има нещо още по-ценно — казвам аз.
Макмълин се навежда напред:
— И нито то, нито неговото съдържание са норвежки!
— Бяха намерени в Норвегия.
— Така е. Наистина. По една случайност се намира в Норвегия. Но не е норвежко. Затова норвежките археоложки институции нямат възражения да бъде изнесено от страната.
Директор Лолан кима малко прекалено ентусиазирано.
— Дори напротив — продължава Макмълин, — от изключителна важност е артефактът да бъде анализиран от правилните инстанции. Норвегия е една скоба в историята на ковчежето. Макар и не по време.
— Не разбирам какво искате да кажете. Каква история? — питам аз.
Макмълин поема дълбоко въздух:
— Дълга история. Нали, господа? Една дълга история!
Лолан и Лайлуърт са съгласни — да, наистина било дълга история.
— Аз имам достатъчно време — отвръщам, скръствам ръце и се отпускам назад.
— Нека започна с ОМИ — казва Макмълин. — Общността за международни изследвания, моят помощен апарат. Общността в своята днешна форма е учредена през хиляда и деветстотната година. Но корените й се простират векове назад във времето. Тя обединява интердисциплинарни научни клонове и изследователи. Но под повърхността, Общността представлява нещо, което би могло да се опише като, ах, научна разузнавателна служба. Събираме информация от всички приложими научни клонове и търсим… следи. ОМИ е наблюдавала, в повечето случай напълно открито, всички значими археологически разкопки през последните сто години. Или сме изпращали свои представители, като професор Лайлуърт, под претекста на изследователски проект. Но по-често сме получавали доклади от ръководството на разкопките.
— Аз се присъединих през хиляда деветстотин шестдесет и трета година — потвърждава Лолан. — Носех отговорността за наблюдението на норвежките разкопки. И съм изпратил на общността всеки един приложим доклад или научен труд, написани тук, на наша земя.
— Колко мило! — казвам аз.
— И нека допълня — продължава той, — че всичко това се е случвало напълно легитимно. Ние не сме мошеници.
— Ние поддържаме контакт с добри хора, като Сигюр Лолан и вашия доведен баща, професор Арнцен, по целия свят — казва Макмълин. — Както и с мъже от калибъра на професор Лайлуърт като полеви агенти.
— Точно като агент 007 — добавя Лайлуърт безизразно.
Това е първият път, когато го чувам да се шегува. Дори Макмълин и Лолан го поглеждат учудено. Той изпуска кръгче дим.
— Сега се приближаваме до ядрото — казва Макмълин. — Нещата стоят така, че ОМИ пази една тайна, индиректно свързана с ковчежето.
— Най-накрая!
Той прочиства гърлото си. Над него се носи нещо тържествено. Нещо нереално.