Ръководителят на проекта, професор Жан-Пиер Латрок, споделя пред информационното бюро на „Асошиейтед прес“, че няма обяснение за това, което той описва като „физична невъзможност“.
„Според законите на физиката материята не може да изчезва безследно — допълва Латрок. — Затова сега ние фокусираме усилията си, за да открием къде са отишли тези частици.“
— CERN означава Organisation europeerne pour la recherche nucleaire — пояснява Макмълин. Произнася го безупречно, както би го произнесъл французин.
— Какво е това?
— Европейски център за изследвания в сферата на физиката на елементарните частици. Проектът е започнат през петдесетте години. Намира се в Мейрин, Швейцария. Огромни размери! Лабораторията се намира в тунел на сто и седемдесет метра под земята. Обиколката й е двадесет и седем километра. Най-голямата в света.
— Най-голямата в света лаборатория?
— Ускорител на частици!
— Какво е това?
— Шпионка, през която да надникнем в Сътворението!
— Ъъъ?
— Ускорител на частици! Превръща лъча от частици, ускорен до скорост, равна на тази на светлината, в материя.
Понякога ми е трудно да намеря правилните думи.
— Аха — успявам да изрека.
— Така бихме могли да изучим какво е станало през първите милионни от секундата след раждането на вселената. Чрез тези експерименти успяваме да пресъздадем състояния, близки до онези, възникнали непосредствено след Големия взрив при раждането на Вселената.
— Аха.
— За да разберем Сътворението — продължава той, — трябва да изучим най-дребните градивни частици на Вселената. Атоми, електрони, протони, неутрони. Кварки. Антиматерия.
Той прави пауза, през която аз оставям мислите ми да си починат.
— Аха — казвам аз за трети път. Не е особен принос към разговора, но физиката никога не е била силната ми страна. Особено експерименталната физика на частиците.
— Прекалено бързо ли говоря за вас? — пита Макмълин.
— Бързо или бавно — така или иначе не разбирам нищо.
Той опитва да ми обясни:
— Това, което прави ускорителят, е да разбие най-малките частици, вярвате или не, на още по-малки частици.
— Вярвам ви.
— С помощта на магнитни полета в огромните ускорители, частиците се въртят и въртят, докато достигнат скоростта на светлината.
— Така би трябвало да бъде.
— И тогава оставят частиците да се сблъскат челно. За да изучат физичните резултати от това.
— Е, и? Не разбирам абсолютно нищо. Какво се опитвате да обясните? Какво общо има това с ковчежето?
Макмълин ми подава нова изрезка от вестник — от „Ню Йорк Таймс“:
Понятието „Време“ под лупата
От: Ейб Роузън
Учени от престижния Европейски център за ядрени изследвания CERN са поставили времето под своята огромна лупа. В случай че теориите и догадките им могат да бъдат документирани, то перспективите биха били главозамайващи.
При експеримент в ускорителя на частици по-рано тази година за свое учудване учените установяват, че частиците изчезват, без да отделят енергия.
Опитът, който се провежда под названието „Експериментът Уелс“, кръстен на прочутия роман на Х. Г. Уелс „Машината на времето“ (1895 г.), е бил повторен редица пъти със същия резултат.
Научният ръководител на проекта, френският физик проф. Жан-Пиер Латрок, споделя, че учените не са успели да намерят задоволително обяснение на този физичен парадокс.
„На този ранен етап, нашата теория е, че частиците са били ускорени извън времето“, казва Латрок.
Той подчертава, че теорията следва единствено да се смята за научна хипотеза.
„Ако успеем да докажем, че частиците са се преместили във времето и са останали там — казва Латрок, — трябва да говорим за едно изначално различно разбиране на природните закони. Няма да можем да говорим за нещо «преди» или нещо «след». Няма да има причини и следствия. Една сфера без време и пространство. Някой би го дефинирал като измерение, паралелна вселена, хиперпространство.“
Латрок се въздържа да прави заключения, но посочва, че дори изтъкнати учени, като астрономите и физиците Стивън Хокинг и Кип Торн, обсъждат сериозно възможността за пътувания през времето през така наречените „дупки от червеи“ във Вселената.
Според някои учени черните дупки са входовете и изходите на тези „дупки от червеи“, които представляват преки пътища през безкрайните разстояния на Космоса. Ако това теоретично астрофизично предположение се окаже истинно, то тогава магическата и абсолютна времева бариера ще бъде разбита.