Къде е Даян? Каква е нейната роля в тази игра? Какво означават загатванията в писмото й?
Защо те лъжат за абсолютно всяко нещо? Защо ме упоиха, за да ми сервират после най-прозрачните лъжи? Може би се опитват да ме объркат?
Какво има в ковчежето? Каква мистерия крият те?
Дали се опитват да запазят една тайна като съчинят друга, още по-невероятна? Подобни въпроси се въртят и въртят в главата ми. Но не съм дори близко до какъвто и да е отговор.
Тоштайн настояваше да отида в полицията с всичко, което знам. И да взема със себе си ковчежето. Изкушавах се да го послушам. Но всеки, който се бори срещу нещо голямо и не дотам явно, развива лека параноя, че е преследван. Нямам доверие на полицията. Те биха последвали наредбите и логиката и биха предали ковчежето обратно на Отдела за старини. А мен биха обвинили в обикновена кражба. С това нямаше да стигнем по-далеч.
И как полицията би могла да открие Даян? Не знам нищо за нея. Освен името й. Че живее в един небостъргач в Лондон. Че работи за Общността за международни изследвания. Че бях ужасно наивен да й повярвам. Въпреки че знам, че никога не се е преструвала, докато правехме любов.
В продължение на час седя и прелиствам дебелата купчина с разпечатки. Чета за хоспиталиери и френски благородници, за световната репутация на института „Шимър“, за манастира „Верне“, за Рен льо Шато и Беранже Соние, за свитъците от Мъртво море и Манастира на Светия кръст, за плащаницата от Торино, за Ръкописа Q и Наг Хамади. Дори се натъквам на статия, подписана от Питър Леви, за влиянието на нехристиянски секти върху мандеите, намирам тридесет и четири страници, извадени от сайта на ОМИ, включително кратки биографии на Макмълин и Лайлуърт.
Но нищо не ме завежда по-надалеч в разследването ми.
3.
Почивам си. Душата ми настига тялото по някое време в късния следобед.
След почти прекалено дългата дрямка обикалям безцелно из института с неприятното усещане, че се натрапвам. Толкова ми е лесно да се почувствам не на място. Институтът „Шимър“ е пропит от трескава дейност. Академичен мравуняк. Аз съм гостуваща черна мравка на посещение при работливите червени мравки. Целенасочено те бързат по своите невидимо маркирани пътеки. Спират. Говорят. Забързват се отново нанякъде. Запалени студенти се стрелкат (жужащи! жестикулиращи!) по един коридор, който продължава ли, продължава. Може би чак до покоите на кралицата? И през цялото това време ме зяпат, преценяват, анализират, шепнат и шушукат по мой адрес. Доктор Уанг би казал: „Само си въобразяваш, Бьорн“.
„Каква е тайната покрай това място?“ — питам сам себе си. И потръпвам.
В центъра на рецепцията, в едно кръгло островче от папрат насред облицования с плочки под, има пилон със стрелки и табели, показващи пътя към изследователски отдели, лаборатории, учебни съоръжения, аудитории, крила за провеждане на конференции, места за хранене, лавки, книжарница, кино, библиотека, студия, читални.
В ъглите под тавана висят малки камери с червени лампички. Не съм ненаблюдателен.
4.
Вечер е.
Питър Леви седи в един фотьойл и пие кафе и коняк в тъмно, препълнено заведение, наричано „Читалнята“. Модерно оборудван библиотечен бар, изпълнен от тежко стелещ се цигарен дим. Като в британски клуб за джентълмени. Прозорците са затъмнени, за да се създаде илюзията за вечна нощ. Свещи на масите. Приглушена музика от пиано. Гласовете са ниски, заредени. Някой се изсмива шумно и му правят забележка. Разгорещени дискусии на чужди езици. В момента, в който Питър ме вижда, той ми маха с ръка да отида при него. Ентусиазмът му и радостта му, че ме вижда, ме учудват.
Питър прави знак на един сервитьор, който се приближава, забързан с поднос с чаша чай и друга, с формата на лале, с коняк. Чаят е със силен аромат. Не знам дали ролята на коняка не е всъщност да го разреди. В главата ми се вбива една дума: „Чай?“.
— Радвам се, че успяхте да дойдете — казва Питър.
— Да съм успял?
— Трябва да сте изтощен след пътуването.
— Трудно ми е да откажа, когато някой ме изкушава с коняк.
Засмиваме се леко, за да прикрием всичко неизказано.
— Имаме да говорим за много неща — казва Питър.
— Така ли?
— За вашето изследване — пояснява той полувъпросително. — За интереса ви към Ордена на хоспиталиерите, мита за Свещения кивот. Както и за това, с какво ние можем да ви помогнем.