Нямаше нищо, дори и величествен и предизвикващ страх скелет на Гигант. Това бе малък склад, пълен с различни лавици, на които бяха наредени кутии с разноцветни прахове.
Две от тях с жълт и червен прашец паднаха и се търкулнаха, като оставиха след себе си две пътечки по пода и две облачета във въздуха. Чуха се изпълнените с възторг гласчета на децата, които рядко имаха щастието да видят нещо ярко украсено, а стражите, извиквайки къси и енергични заповеди, строиха живия транспорт и наредиха да пренасят плячката в очакващата ги зад барикадата кола.
Къмплейн усети, че любопитството му е изчезнало, и си тръгна. Може би, независимо от всичко, трябва да отиде на лов?
— Но защо там, в гъсталака, има светлина, щом на никого не е нужна?
Независимо от шума Къмплейн чу този въпрос. Обърна се и видя, че го е задало едно от децата, наобиколили седящия в ъгъла висок мъж. До него няколко майки добродушно се усмихваха и лениво гонеха мухите.
— Светлината е необходима, за да растат водораслите — бе отговорът. — Ти също не можеш да живееш в тъмнина.
Това бе произнесено от Боб Фармър, едър и бавен човек, който поради качествата си ставаше само за работа в полето. Характерът му бе по-весел, отколкото допускаше Науката, и затова децата го обичаха много.
Къмплейн изведнъж си спомни, че Фармър минава за дърдорко, и почувства внезапно неочакваната потребност с нещо да се развлече. Гневът, предизвикан от жена му, отдавна бе преминал и сега усещаше вътре в себе си само гнетяща пустота.
— А там какво е имало, преди да се появят водораслите? — поинтересува се дребничко момиченце.
Децата явно се опитваха малко наивно да накарат Фармър да се разприказва.
— Разкажи им историята на Света, Боб — помоли една майка.
Фармър с тревога погледна Къмплейн.
— Не ми обръщай внимание — каза ловецът, — тези теории за мен не означават нищо.
Властелините на племето не поощряваха празното теоретизиране и въобще всякакви разсъждения, нямащи практическо значение. Това обясняваше причината за безпокойството на Фармър.
— Е, какво пък, всичко това са само догадки, защото нямаме никакви записи за събитията, предшестващи възникването на племето Грийн — каза Фармър, — а дори и да има нещо, то не намираме някакъв особен смисъл в него.
След тези думи той изгледа внимателно възрастните си слушатели и побърза да добави:
— Освен това в главите ни е пълно с по-важни работи, отколкото разказването на старинни приказчици.
— Каква е тази история за Света, Боб? — нетърпеливо запита едно момче. — Интересна ли е?
Фармър поправи косите, падащи немирно на очите на момчето, и важно произнесе:
— Това е най-поразителната история, която може да се въобрази, защото се отнася за нас всички и за целия ни живот. Светът е съвършен. Той е изграден от множество палуби, подобни на тази. Навсякъде има подобни пространства, които никъде не завършват, защото представляват затворен кръг. Така ние бихме могли да вървим безкрай и никога да не стигнем границите на Света. Палубите се състоят от тайнствени помещения. В някои има полезни вещи, в други — вредни, но всички коридори са обраснали с водорасли.
— А хората на Носа? — запита друго момче. — Вярно ли е, че имат зелени лица?
— Ще стигнем и до тях — каза Фармър и понижи така глас, че слушателите му трябваше да приседнат по-близо. — Вече ви казах какво ще срещнете, ако тръгнете по страничните коридори. Но доберете ли се до главния коридор, ще се окажете на пътя към най-отдалечените части на Света. По него ще успеете да се доберете и до областите на Носовите.
— Наистина ли те имат по две глави? — запита малко момиче.
— Не, разбира се — отвърна Фармър. — Те са по-цивилизовани от нашето малко племе.
Той отново внимателно погледна възрастните си слушатели.
— Но ние знаем малко за тях, защото до територията им има много препятствия. В задълженията ни влиза колкото повече пораствате, толкова повече да знаете за обкръжаващия ни свят. Запомнете, ние не знаем много, а освен нашия свят може да съществуват и други, за които само може да се досещаме.
Децата се позамислиха, но една жена се разсмя и каза:
— Много полза ще имат да си блъскат главата с това, което може да бъде и което въобще го няма.
Къмплейн при тръгването си помисли, че в дъното на душата си е съгласен с тази жена.
Такива теории, смътни и най-разнообразни, съществуваха множество, но нито една не получи одобрението на властите. Той помисли дали един донос за Фармър няма да подобри положението му, но за съжаление никой не взимаше на сериозно този човек, а и той бе така бавен. Неотдавна, по време на последната видимост, бе бит публично с камшик за мързел по време на работа.