Тери кимна безизразно и се опита да не показва чувствата си. Все още не бе погледнал Мисти. Даг се обърна към нея, съвсем небрежно, сякаш да се увери, че всичко с билетите за „Рейнбоу“ е наред. При това го направи точно под носа на Тери.
— Името на Тери ще бъде на входа — обясни тя. — Плюс пропуск за още един.
Даг се прозя и се протегна като стар котарак, на който нощта се е сторила дълга и се кани да си ляга. Започнаха да пускат хората в хотела, Даг се усмихна за довиждане с противна фамилиарност.
Като че ли ни притежава, мамка му, изруга го Тери. Проследиха с поглед как влиза в сградата.
— Това е за теб — каза Мисти и съблече халата.
Тери поклати глава.
— Вече не събирам такива неща.
Тя изглеждаше изненадана.
— Не са нищо особено — обясни й и я погледна за пръв път. Насили се да я погледне. — Всички са ги използвали, нали?
Мисти изви нагоре очи с досада.
— Недей да изперкваш.
— Не изперквам.
Тя отново изви уморено очи.
— Нищо не е станало, ясно ли е?
Цели две секунди той не намери какво да каже.
— Разкарай се, парцал такъв — изсъска й.
Момичето се сви като от удар.
— Тери, не съм правила секс с него, не разбираш ли?
Той поклати глава.
— Не ти вярвам.
Тълпата пооредя. Едва тогава тя забеляза форда „Капри“.
— Колата на баща ми ли е?
Тери погледна натам, защото очакваше да види вътре Рей. Приятеля му го нямаше обаче.
— Гнусна лъжкиня — процеди и й обърна гръб.
Тя го дръпна за ръката.
— Слушай, той не пожела да правим нищо. Нито пък аз. Разбра ли, Тери? Говорихме си цялата нощ. Погледът на Мисти стана някак замечтан. — Е, поне докато той не припадна.
Тери се обърна към нея. Желанието да си тръгне се бе изпарило. Искаше да разбере какво е станало. Копнееше да й повярва. Молеше се нещата да са си такива, каквито бяха преди.
Мисти не спираше да дрънка, редеше имена, все още замаяна от преживяното.
— Говорихме за Байрон, за Джим Морисън, за Ницше. Беше страхотно. „Той хаоса владее, що може да сътвори танцуваща Звезда“. Даг има невероятна памет.
Тери изсумтя.
— Да, и член като на магаре.
Тя го погледна студено.
— Явно знаеш повече по този въпрос от мен. — След това се усмихна. — Той каза нещо, което ми се стори много тъжно. Че предпочита наркотиците пред жените.
Тери я зяпна. Даг бе казал същото и на него. Истина бе, той си бе такъв. Даг Уд бе от старата школа. Беше готов да изчука всяка, която му падне. Въпреки това предпочиташе да се надруса с каквото му падне, вместо да чука която и да е. Може би защото, по собствените му думи, бе по-трудно да си осигуриш наркотици, отколкото жени. Или може би от наркотиците се чувстваше по-добре.
Тери бе напълно сигурен в две неща. Мисти му казваше истината. А Даг Уд бе обречен. Не по същия начин, по който Били Блицън. Даг сигурно щеше да доживее до стоте. Въпреки това бе обречен.
Тери започна да съжалява, че му бе дал разслабителните.
Всички бяха толкова мили. Тъкмо това порази Рей. След първата секунда, в която се вцепени като парализиран, след като осъзна, че ще си отвори устата и ще заговори Джон Ленън, всички се погрижиха да му е по-лесно.
Отначало бяха само двамата — тази великолепна двойка, за която всички злословеха, — мъжът и жената, които показаха на Рей какъв трябва да бъде бракът. Както стоеше пред „Бланк“, Ленън му се стори почти срамежлив. Сякаш насън, сякаш омагьосан, притиснат от умората и въодушевлението, Рей разбра, че ще се получи, че е истина.
И го повика по име.
— Джон?
Изрече го така, сякаш бяха стари приятели, сякаш Рей го бе познавал цял живот — но той, разбира се, се чувстваше точно така, — а след това се представи — Рей Кийли — и каза за кой вестник работи — „Пейпър“, — и ето че Джон, човекът Джон Ленън от плът и кръв призна, че познава „Пейпър“ още от едно време, когато групата е започвала. Групата! Рей знаеше за коя група говори, как са свирели на ежегодния концерт на „Пейпър“ няколко пъти преди лудостта да ги принуди да престанат.
А Йоко му се усмихваше, Джон също се усмихваше и Рей не бе сигурен какво да направи, но тогава се появи някаква асистентка, не беше от звукозаписна компания, а постоянна асистентка, която да ги улеснява във всичко, и тя му се стори уморена, дори изтощена, но въпреки това Джон покани Рей да се качи да пие чай с тях, а Рей си помисли, че светът е чудесен.