Чукаха се безгрижно месеци наред и тъй като не стана фал, те решиха, че няма и да стане. Но ето че се беше случило. Бебе. Дори не се бе замислял. Подобна възможност не му бе минавала през ума. Това бе проблем на другите, на по-възрастните. Бебе.
Тя изпищя и Тери обърна глава тъкмо навреме, за да види спряла полицейска кола, от която слизаше униформен, за да помогне на възрастна дама в мини морис да отбие по странична улица. Наби спирачки, буквално стъпил върху тях, надигнал се от седалката, докато полицейската кола се приближаваше неудържимо сред писъка на гумите и крясъците на Мисти. Тери притаи дъх и зачака хрущенето на ламарини и стъкла със сълзи на очи.
Бебе, помисли си той. Мъничко бебе.
Трясък така и не последва. Фордът „Капри“ застина на сантиметри от предния калник на пазителите на реда. Гумите изсвириха за последно, а двете ченгета се обърнаха, за да видят кой е маниакът, който за малко да сплеска автомобила им.
Тери стисна волана, пое си дъх и се опита да осмисли всичко — бебе, — докато наблюдаваше как полицаите слизат от колата и тръгват към тях. Знаеше, че ще го спрат и претърсят. Знаеше, че няма време да скрие наркотика, който носеше. Погледна Мисти и се разсмя. Бебе. Единият полицай пъхна глава през прозореца от неговата страна. Бяха млад и по-възрастен, също като на летището.
Накараха го да слезе от колата. Накараха го да даде проба за алкохол — да надуе балона силно, както трябва. Стана ясно, че не е пил. Поискаха да изпразни джобовете си, единият огледа шофьорската му книжка, докато другият го претърсваше. Пликчето с амфетамин сулфат беше във вътрешния джоб на сакото и остана незабелязано.
— Господине — рече по-младият. — Може ли да ви попитам защо карахте като обезумял.
Тери поклати глава. Светът се беше променил. Не можеше да го изрази с думи. Не можеше да обясни дори една незначителна част.
— Току-що разбрах, че ще ставам баща — отвърна. Замълча, за да осмисли думите. Ченгетата се спогледаха. — Отклоних очи от пътя, отклоних ги за броени секунди.
Двете ченгета се наведоха, за да погледнат Мисти, мило симпатично момиче на предната седалка, след това отново се вторачиха в Тери.
— Чудесно девойче — отбеляза възрастният и протегна ръка. — Честито.
Младият шляпна Тери по гърба.
— Спомням си, когато моята ми съобщи за първото — разсмя се той, а старият стисна дланта на Тери като в менгеме. — За малко да се задавя с бисквитите.
След това и двамата полицаи се усмихнаха, разсмяха се, потупаха Тери по гърба и се отдалечиха развеселени, изпълнени с добри чувства към света и може би дори към младите хора. Сякаш, реши Тери, току-що бяха научили, че младото поколение с нищо не е по-различно от предишните, въпреки неестествените коси и дрехите втора ръка. Може и да бяха прави.
Тери наблюдаваше със свито сърце безизразното лице на Мисти и за пръв път му хрумна нещо друго.
Ами ако тя не искаше детето?
Паркираха на улицата и седнаха край Жезъла на Клеопатра, за да наблюдават лодките по реката, небостъргача, където бе редакцията на „Пейпър“, най-високата сграда в тази посока.
— Още си много млад — подхвърли тя. — Прекалено млад, за да имаш дете.
— Така е — съгласи се той. Вече нямаше напрежение между тях. Съществуваше само тази връзка, тази невероятна връзка, в която бяха нещо повече от любовници и много повече от приятели. Сякаш никога вече нямаше да бъдат толкова близки с друг.
— Отговорността е огромна — продължи тя.
— Знам — съгласи се той отново. — Отговорността наистина е огромна. Бебе. Боже!
Мисти настръхна.
— Няма да съм от онези майки, които си остават вкъщи и бъркат сладка или с каквото там се занимават по цял ден.
Той се разсмя.
— Сигурен съм.
Мисти се успокои.
— Това не означава, че нещата ще се променят — продължи развълнувано тя и Тери също усети, че е развълнуван. — Наистина невероятно — да създадеш нов живот на този свят.
Двамата се разсмяха заедно.
— Представи си го как ще изглежда, Мисти. Малко от теб, малко от мен.
Тя стана по-сериозна.
— Не искам да го махам, Тери. Не искам да правя аборт. Аз, разбира се, подкрепям идеята, че изборът принадлежи на жената, но просто не искам да го махна.
Той поклати глава.
— Няма, би било ужасно. — Вече обичаше тяхното бебе.