Замълчаха за малко. Някаква магия облъхваше този ден и те седяха до реката, чувстваха я, опитваха се да разберат какво означава. Тяхното бебе.
— Не е нужно да променяме нищо — каза тя и се опита да очертае как ще протече животът им. — Ще го водим с нас, когато сме на работа, когато ходим по представяния.
Тери се замисли и намръщи чело. Опита се да се съсредоточи. Опита се още отсега да се превърне в отговорен баща.
— Може би трябва да сложим медицински тапи в ушите му. Така ще му опазим слуха, докато е още малък.
Мисти кимна замислено.
— Чудесна идея. Медицински тапи. — Тя се разсмя и лицето й се озари. — Ами ако е момиче?
Тери също се разсмя, хвана ръцете на Мисти и ги целуна.
— Ами ако е момче?
След това и двамата замълчаха, за да свикнат с мисълта, наблюдаваха лодките по реката, без да ги виждат, и усещаха жаркото слънце, което изгряваше над живота им на възрастни отговорни хора.
Лион държеше втория сандвич с бекон в ръка и се наслаждаваше на момента.
Колкото и да бе невероятно, бе успял да срещне момичето на мечтите си, да напише материал за бандата, която ненавиждаше, и да се отърве от хубав побой.
Нощта не беше чак толкова лоша.
След като се измъкна от битката между момчетата на Тед и „Псетата на Дагънам“, той скочи от автобуса в сърцето на финансовото Сити, където улиците започваха да се пълнят с костюмирани мъже и младите им помощнички. Лион крачеше сред тях, мислеше — какво беше казал Енгелс за връзката между мъжете и жените в семейството? Имаше нещо от рода, че мъжът бил буржоата, а съпругата пролетарият. Гледай сега, Фридрих, стари приятелю, помисли си Лион, същата работа е и в лондонското Сити.
Тъй като не можеше да изяде сандвича с бекон толкова близо до сърцето на капитализма, Лион тръгна на изток към Чартърхауз Стрийт и пазара за месо „Смитфийлд“, защото предпочиташе да си изяде сандвича в кафене, пълно с работници, а не обграден от надути пуяци с вестници, които сърбаха слаб чай и похапваха деликатно препечени филийки със сирене.
Веднъж Тери го доведе тук, когато се опитваше да вземе назаем пари от баща си, и Лион остана впечатлен от мястото.
Беше почти в сянката на Банк ъв Инглънд и Стоковата борса, пазар, пълен с потни мъже, които не спираха да крещят, докато се трудеха по цяла нощ и мъкнеха животински трупове колкото тях самите, а след това се оттегляха из опушените барове в „Смитфийлд“, за да изгълтат по някоя халба бира и да се натъпчат с ядене с огромни мазни лъжици, преди да се затътрят към къщи, за да се строполят изтощени в леглата си. Точно тук трябваше да бъде, помисли си Лион, докато се насилваше да не пипа кървавото си чело.
Пазарът утихваше и малкото кафене, което Лион избра, бе пълно с носачи в мърляви бели престилки, които се тъпчеха с пържени яйца, бекон, зелен фасул, наденички и препечен хляб.
Това бяха добри работливи мъже, в края на смяната си, помисли си с топлота Лион, истински хора, въпреки че ненавиждаше начина, по който опипваха с похотливи погледи младите жени, разголили вирнатите си малки гърди из вестниците. Задържа сандвича пред устата си, когато очите му попаднаха на вестника, който стискаше мъжът до него, и на момичешката усмивка на женствената шестнайсетгодишна Манди от Кент. В този момент си спомни стегнатото тяло на Руби, докато бяха в спалния чувал, и усети как потръпва от любов и копнеж.
Запита се дали ще я види през уикенда.
Запита се дали ще я види отново.
Запита се дали може да конкурира Стив.
Лион остави сандвича с бекон на чинията и измърмори някакво извинение, когато се протегна пред възрастен носач, за да вземе соса. Махна горната филия хляб от сандвича и огледа бекона, препържен до кафяво, лепнат върху дебел пласт масло, вече започнало да попива в белия хляб. Стомахът му изръмжа отчаяно след нощните премеждия и устата му се напълни със слюнка.
След това тръсна шишето с всички сили. Тъй като капачката не бе добре завинтена, гъстият кафеникав сос се плисна като нещо, изстреляно в космоса от Кейп Канаверал. Пльосна на масата непосредствено зад Лион и от шумните възклицания из кафенето той разбра, че не е попаднал където трябва.
Лион се обърна и видя носач на месо, в очите му се таеше насилие, сосът бе оплескал обръснатата му глава. Беше колкото висок, толкова и широк, а мускулите на ръцете му бяха набъбнали след двайсет и пет години на тази работа.