През цялата тази първа сутрин баналните остарели думи и изрази звучаха кухи и незначителни за Тери Уорбойс. Въпреки това той успя да отправи на новия си приятел измъчена наркоманска усмивка.
И му се стори, че когато Рей Кийли изрече вече познатите думи, той ги каза искрено и чистосърдечно.
Рей влезе в къщата и щом пристъпи, го лъхна миризмата на домашно приготвена бира и чу гласа на телевизионния журналист.
— Мис Белгийско Конго е деветнайсетгодишна козметичка, която споделя, че мечтае да пътува, да сложи край на войните и да се запознае със Саша Дистел.
— Връщаш се, а? — провикна се старият, без да се помръдне от креслото пред телевизора. — На хотел се обърна тази къща…
Истина бе. Рей се отнасяше към еднофамилната къща на родителите си, разположена в предградията, също като към хотел, влизаше и излизаше, без да им се обажда, и гледаше да не се застоява. Странното бе, че се отнасяше към хотелите като към дом. Последните две вечери прекара в „Холидей Ин“ в Бирмингам и в „Травъл Лодж“ в Лестър, а на сутринта не се въздържа и оправи леглото. Сякаш си бе у дома.
Рей затича по стълбите към стаята си и завари по-малкия си брат, проснал се на леглото, да чете футболно списание.
След като пусна сака в ъгъла, Рей коленичи пред уредбата в своята половина на стаята. В тази поза приличаше на религиозен фанатик, ала пръстите му проследиха ръбовете на любимите плочи с ласкавото докосване на любовник — опитен, изпълнен с обич, грижовен, който знае какво да очаква още преди да погледне.
Плочите бяха подредени по азбучен ред. А-тата бяха малко и той не ги бе слушал години наред — Алис Купър, „Арджънт“, АББА, „Атомик Рустър“, — докато в Б-тата бяха подредени „Белият албум“, „Аби Роуд“, „Риволвър“, „Ръбър Соул“, „Лет Ит Би“, „А Хард Дейс Найт“… Б бе специално за „Бийтълс“.
Извади „Аби Роуд“ и момчетата, наредили се един след друг на пешеходната пътека, му напомниха за двайсетте песни. Рей познаваше улицата в Сейнт Джонс Уд по-добре от улицата, на която живееше.
На тротоара се виждаше паркиран бял фолксваген, любопитен минувач в далечината се взираше към тях, а отгоре бе надвиснало безоблачното лятно небе. Всеки от четиримата си имаше роля. Джордж беше в дънкови дрехи — той бе гробокопачът. Босоногият Пол бе трупът. Ринг, спретнал се в дълга черна наметка, бе погребалният агент. А облеченият в бяло Джон бе ангел.
Рей върна „Аби Роуд“ на място. Пръстът му се плъзна бавно към Д-тата — „Кръв по релсите“ на Дилан, „Хотел «Морисън»“ и „Жена от Ел Ей“ на „Дорс“, „Златният час на Донован“, „Най-доброто на Бо Дидли“ и… „За вашето удоволствие“. „За вашето удоволствие“ ли? Красивото лице на Рей се разкриви, когато погледна картонената обложка. Какво търсеше „Рокси Мюзик“ при Д-тата?
Обърна се вбесен към Роби.
Дванайсетгодишния му брат се беше проснал на леглото с брой на „Шут“. Във вторник следобед се играеха по два мача и по носа на Роби се виждаше засъхнала кал, с която приличаше на индианец, наклепал се в цветовете на войната.
— Пак ли си ми пипал плочите? — попита Рей.
— Как ли пък не, Хосе — отвърна Роби и вдигна поглед от материала за футболиста Чарли Джордж.
Вбесеният Рей премести „Рокси Мюзик“ до „Ролинг Стоунс“, където им беше мястото. След това отново се обърна към малкия си брат.
— Не ми пипай плочите, разбра ли? Ако ги пипаш — ти недей, но ако все пак ги пипаш, — поне ги връщай където им е мястото, разбра ли? Не слагай „Рокси Мюзик“ при Дилан и „Дорс“.
Роби се направи, че се прозява.
— Аз си имам мои плочи — заяви той.
Рей се изсмя.
— Да, „Любими мелодии от Дисни“ и хитовете на „Алвин Стардъст“.
Роби го изгледа обидено. Това бе жестоката истина. Имаше си само две плочи.
— За Коледа ще ми подарят „В града“. — Наскоро брат му бе гледал бандата „Джам“ в „Най-големите попхитове“. Беше любов от пръв поглед. — Мама ще ми я купи.
Рей не обърна повече внимание на брат си. Извади „Претзъл Лоджик“ на „Стийли Дан“ — със стареца, който продава закуски на мрачна снежна американска улица, — а корицата му бе позната до болка, също като стаята, която делеше с малкия си брат. Сякаш колекцията му от плочи бе истинският свят, а мястото, където живееше, бе нереален сън.