След това и двамата вдигнаха поглед, когато се разнесе тътен, небето сякаш се продъни и започна да се излива дъжд.
За броени секунди и двамата бяха намокрени до кости. Накъсана светкавица се стрелна над тях. Вече не бе лято. Внезапно разразилата се буря като че ли предвещаваше нещо значимо, природата бе освободила развилняла се стихия, промяна във вселената.
Тери и Мисти се хванаха за ръце, разсмяха се високо и вдигнаха лица към небето, изпълнени с възторг към живота.
На осем хиляди километра от тях, зад затворените порти на внушителна къща в Мемфис, Тенеси, четирийсет и две годишен мъж поемаше последния си дъх.
5.
Гърмящата музика — невероятно високо пуснатата музика — бе първото, което Тери забеляза. Тя се носеше от приземието на „Уестърн Уърлд“, бликаше през отворената врата, пред която бе застанал едър плешив чернокож в черна униформа. Звукът раздираше нощния въздух, разтърсваше попълненията на мократа до кости неугледна тълпа, която очакваше реда си, за да влезе. В момента течеше изпълнение на живо. И тутакси Тери усети забързаните удари на сърцето си.
Стисна ръката на Мисти и му се стори, че е замаян от близостта си до този исторически момент. Едно време „Уестърн Уърлд“ е бил незаконно заведение за алкохол. По-късно се превърнал в стриптийз клуб. След това бил гей бар, а сега вече им принадлежеше. Беше дошъл и техният ред.
Всички на опашката бяха облечени според средата, в която се движеха, и Тери усети как го обзема спокойствие, както бе заобиколен от доказателствата за бунтарския дух на събралите се — плътни черни токове и скъсани черни чорапогащници на момичетата, впити в топките на момчетата панталони и тежки ботуши, кожени якета и къси щръкнали коси, залепнали от поръсения по тях талк, омазани с вазелин, за да не се слегнат, а да стърчат сякаш току-що ги бе разтърсил електрически шок. Това беше неговото обкръжение. Зад многобройните пиърсинги и грима, наподобяващ рани и синини — очи като на панда, устни, които приличаха на кървавочервени цепки — Тери позна много от лицата и усети как в тялото му плъзва приятна топлина. Бе страхотно да си сред свои.
— Можем да отидем и другаде — предложи Мисти и подръпна ръкава на износеното му сако.
Той я погледна. Човек никога не знаеше какво ще каже в следващия момент.
— Какви ги говориш? — въпреки че стояха пред „Уестърн Уърлд“, пак трябваше да викат, за да се чуят над шумотевицата.
Тя бе ококорена от възбуда.
— Можем да вземем колата и да обикаляме цяла нощ. По изгрев слънце ще бъдем в шотландските планини!
За секунда той остана без думи. Нима тя не разбираше колко е важна тази вечер? Наистина ли не разбираше?
— Ама нали Даг ще дойде тук — напомни й. — Ще ме чака. Ще иска да се види и с двама ни.
Тери си спомни как в бара в Берлин показа на Даг снимката на Мисти. Тя се правеше на зевзек в кабина за моментални снимки, бе седнала в скута на Тери и въпреки това веднага личеше, че е неповторима и изключителна. Даг бе кимнал сдържано, но одобрително.
— Шантаво маце — бе казал и сърцето на Тери бе преляло от задоволство и благодарност.
Точно така, Даг, прав си. Мацето е шантаво.
— Да, знам — кимна тя. — Само че бихме могли да бъдем също като Сал Парадайз и Дийн Мориарти в „По пътя“. — Сигурно си въобразяваше, че това ще го изкуши. Знаеше, че обожава книгата. — Сал и Дийн влизат в Мексико с изгрева, Тери. Ще караме цяла нощ — просто ще пътуваме.
Говореше сериозно. Тери знаеше, че тя говори сериозно. Беше шантава, и още как. И макар всичко това да бе откачена работа — та Даг Уд може би вече бе вътре! — Тери не можеше да й се сърди. Тъкмо затова бе хлътнал толкова яко по нея.
Спомни си как беше в началото, точно преди Нова година, когато останалата част от света бе все още изтощена от Коледа, а бившият й приятел, скапанякът, стоеше като нощна стража пред апартамента на Тери, скъсваше се от рев навън на снега, а те се промъкнаха с кикот покрай него и се развилняха из Лондон така, сякаш градът бе техен — прескачаха огради, катереха се по стени, качваха се по дърветата в парковете посред нощ, минаха през игрището на празен стадион. Тя не приличаше на нито едно от момичетата, които Тери познаваше. Само че в този момент не се изкуши да обърне гръб и да си тръгне от „Уестърн Уърлд“. Пред тях бе остатъкът от живота им, можеха да се качат на колата и да отпрашат нанякъде, когато пожелаят.