— Добре ли си? — попита Рей.
Тери кимна безизразно.
Виж й само изражението, помисли си. Тя изглежда — как по-точно да го каже? Щастлива. Мама му стара, изглеждаше щастлива. Чувстваше я по-близка от когото и да е на този свят. А ето че в този момент имаше чувството, че изобщо не я познава. Освен това нямаше представа какво да направи.
Дивашко барабанене се понесе откъм сцената. Тери откъсна очи от гаджето си и Даг Уд. Умника се бе настанил пред барабаните, атакуваше ги като подивял и мяташе ръце. Отначало никой не го спря. Вече нямаше фенове. Тъкмо това бе идеята. Бариерите между изпълнители и публика тук не съществуваха. Герои нямаше и всеки бе герой. Само че щом Умника започна да рита и да размята цимбалите, барабанистът от Р45 се спусна на сцената и го стисна за шията. Беше супер, когато бариерите между изпълнители и публика ги нямаше, но никой не би позволил на беззъб перко да съсипе барабани марка „Сонор“, нали така?
Тери побутна Рей.
— Дай да пийнем по нещо.
Грейс Фюри бе застанала в основата на стълбите, пушеше цигара и се радваше на славата след скорошната й поява по телевизията, мръщеше се над китарата си в „Най-големите попхитове“, и подръпваше баса за „Сладурче, направо ме убиваш“. Тя сияеше, както става с всички, които най-сетне стигнат върха. Усмихна се на Тери и на него му стана приятно.
— Тери Уорбойс — рече тя небрежно подигравателно и докосна ревера на сакото втора ръка. — Още ли си див и щастлив?
Той се разсмя и така и не намери какво да каже. Запита се дали тя не се опитва да привлече погледа на Даг Уд, макар всички да знаеха, че вокалистът на бандата й е гадже. Грейс спусна дългите си пръсти по ревера на Тери сякаш галеше еректирал пенис и той притаи дъх. Сега вече всички я желаеха. Не и аз, каза си Тери. Вече си имам гадже.
— Имаш ли нещичко за мен, Тери? — попита Грейс.
— Ще се видим после — отвърна той и се промъкна покрай нея. Много добре знаеше, че тя не говори за секс. Интересуваше се от амфетамин сулфат.
— Не и ако аз те докопам първа — разсмя се тя.
На Тери му се искаше час по-скоро да се върне при Мисти. Само че на последното стъпало някой се изпречи пред него, така че не можеше да мине. Беше Младши. Другите две „псета“ от Дагънам — гардеробът и дебелакът, стояха зад него, стиснали кутийките „Ред Страйп“ като поразяващи оръжия. Сърцето на Тери се сви, когато забеляза, че Младши е навил на руло брой на „Пейпър“ в ръка. Знаеше, че са доста обидчиви.
Забеляза, че хората около тях се отдръпват. Устата му пресъхна. Старият ужас, който го сграбчваше на игрището всеки път, когато пред него се изправеше някой с възможности лесно да го накъса на парчета, се върна.
— Работиш с оня Лион Пек, нали? — поинтересува се Младши.
Нямаше нужда да разпитва какво е направил Лион. Вече знаеше.
Наблюдаваше как Младши облизва показалеца си, за да разлисти бавно „Пейпър“ на страницата с рецензиите за албуми. Около тях имаше доста място и всички ги бяха зяпнали, тръпнещи, възбудени, в очакване на насилието. Сеирджии, помисли си Тери. Знаеше какво ще последва. Лион бе сравнил със земята първия албум на „Сюър Ратс“ с типичния многословен и заядлив размах на „Пейпър“. Беше оплюл бандата и заради музиката им, и заради политиката им, и заради избора на панталони. Макар вестникът да бе на обратно, заглавието на Лион се четеше ясно: „БУНТАРИ БЕЗ ТОПКИ“.
— Той не пише заглавията — обади се Рей над рамото на Тери. Гардеробът изскърца, пристъпи крачка напред и Тери усети как топките му се свиват. Можеше единствено да се дръпне крачка надясно и да остане между Рей и гардероба.
— Никой не говори с теб, хипарче.
— Не го намесвай — осмели се да надигне глас Тери.
— А какво ще кажеш за това? — продължи Младши. — „Не ти трябва кой знае какъв пенис, за да се хванеш да слушаш този л-ла-лай-лайн…“
— Лайнян — помогна му гардеробът, без да откъсва очи от лицето на Тери.
— „… този лайнян дебют. Само че нещастната сбирщина подобия на интелектуалци, влезли в ролята на псевдомузикантчета, успешно разбиха всички представяния на «Ратс» от «Ред Кау» до «Нашвил». Тъкмо момчетата, които не биха направили разлика между олигархия и Ози Озбърн.“ — Младши затвори „Пейпър“. — Той ли е написал тази помия?
Тери кимна с нежелание. Нямаше как да отрече, че Лион я е написал.