Даг Уд бе на корицата и се опитваше да пробутва старите си наркомански номера пред Берлинската стена. Лион се радваше за Тери — представи си го как се е надул от гордост, когато е видял, че статията му е на първа страница — но чак пък толкова. Като че ли рок певецът Лу Рийд вече не бе постигнал същото и резултатът не бе по-добър! Като че ли Даг Уд можеше да различи Карл Маркс от Гручо!
Тери страшно се захласваше по простотиите на кралете на рока, каза си Лион. С всички тук бе така.
Той се прозя, обърна на втора страница и въздъхна, когато видя чартовете. Диско парчета за безмозъчни кретени бяха по първите места на класациите — Дона Съмър се правеше, че получава оргазъм след оргазъм в „Изпитвам любов“, — а топ сред албумите бе музика, която протягаше ръка за помощ към изтерзаните съсухрени домакини, за да преживеят по-лесно менопаузата. „Джони Матиас Кълекшън“.
Лион изсумтя презрително. Разлисти „Пейпър“, а пръстите му също като настроението ставаха по-черни с всяко следващо движение.
Група „Итър“ щели да записват нов албум по време на ученическата ваканция… няколко нови сингъла на „Пайлът“, на „Джентъл Джайънт“ и на „Рой Уд Банд“… нови албуми на Рай Кудър, „Бони М“ и „Модърн Лавърс“…
И след тях — най-сетне! — най-долу на единайсета страница, сбутани в един ъгъл, притиснати от гръмката реклама за концерта на „Аеросмит“ в Рединг и ексклузивен материал за разпадането на „Стийли Спан“, бяха поместени няколко кратки параграфа, които привлякоха вниманието на Лион и накараха сърцето му да започне да блъска. Той бе писал материала.
Този уикенд Националният фронт планира демонстрация, която ще се проведе в квартал, обитаван предимно от чернокожи. Като прикрият расистките си възгледи зад кампания против кражбите и насилието и поемат под безброй развети национални знамена „Юниън Джак“, демонстрантите от НФ възнамеряват да тръгнат от Клифтън Райз, Ню Крос. Маршрутът и времето на демонстрацията все още не са обявени.
Местното подразделение на „Повсеместната кампания против расизма и фашизма за Луишам“ (ПКПРФЛ) планира мирен контрапоход. Сборният пункт на участниците ще бъде Лейдиуел Фийлдс, непосредствено до железопътна гара „Лейдиуел“, в 11.
Бъдете там или ще докажете какви сте скапаняци.
Вестникът бе излязъл по будките из цялата страна в четвъртък, а в Лондон — още в сряда. Та това бе преди цяла вечност, каза си Лион. Истината бе, че миналата събота демонстрацията и мирният контрапоход се бяха обединили и прераснали в най-неудържимата размирица, на която Лондон ставаше свидетел от войната насам. Лион Пек бе сред демонстрантите.
Бях там, каза си той и докосна синината на скулата, където се бе стоварило коляното на конен полицай. Бе видял как се случи всичко. Докато повечето от приятелите и връстниците му мечтаеха да са на концерта на „Аеросмит“ в Рединг, Леон се озова в центъра на размириците в Луишам, притиснат от протестиращите, изтласкани назад от конните полицаи, и имаше чувството, че идва свършекът на света.
Знамената плющяха, участниците мятаха тухли, конните полицаи се врязваха в тълпата, бойните редици се люшкаха ту напред, ту назад сред писъците, долитащи отвсякъде, и сред невъобразимия хаос. Оранжеви димни бомби се търкаляха по Луишам Хай Стрийт, из въздуха се носеше прахоляк от оронена мазилка, навсякъде се въргаляха боклуци от преобърнатите кофи, чуваше се трясък от счупени бутилки, викове, обиди, песни. Трошаха се витрини.
Най-осезаемият спомен на Лион бе физическото усещане за бунт, пламнало в кръвта му, загнездило се в костите. Краката му омекнаха от ужас, когато из въздуха затрещяха оръжия, а полицаите пришпориха конете си през тълпата; сърцето му заблъска диво, когато забеляза омразата по лицата на демонстрантите, и го обзе заслепяващ гняв, щом забеляза тесногръдите фанатици да пробутват расистките си възгледи в квартал, където почти всички бяха черни.
Никога през живота си не бе изпитвал толкова силен страх. А същевременно си даваше сметка, че на което и друго място да бе попаднал, едва ли щеше да се радва повече.
А това имаше значение. Имаше по-голямо значение от всичко друго. Лион Пек, дете на мира и благополучието, бе посветил съботния си следобед на кауза, за която баща му се бе бил през войната в Италия — Сицилия, Монте Казино и похода към Рим. Беше се сражавал срещу нацистите.
Лион не се заблуждаваше. Бе отдал на Луишам един съботен следобед от живота си. В никакъв случай не можеше да го сравнява с онова, на което е бил подложен старият по време на Втората световна война. Но пък преживяването нямаше равно на себе си.