Отчаяно се опитваше да изрази онова, което искаше да разбере. Какво се бе случило с момичето, което го посрещна на летището? Нима всичко между тях бе приключило? Тя имаше ли намерение да се изчука с Даг Уд? Точно така, искаше да знае отговорите на всички тези въпроси. Само че част от него предпочиташе да не знае.
Запита се как ще се справи с промените в живота си. Допреди по-малко от година живееше в свят, където щяха да те смачкат само ако се зазяпаш в чуждо гадже. Само ако я погледнеш! А ето че сега се намираше на място, където от теб се очакваше да куфееш, да го даваш споко и да не ти дреме, когато някой се опитва да наебе гаджето ти.
— Не можеш да откраднеш жена — заговори Мисти, прочела мислите му, и той трепна изненадан. — Нима още не си го разбрал? Нищо ли не си научил още? Не можеш да откраднеш жена. Жената не е портмоне. Знаеш ли какъв е проблемът, Тери?
Започваше да му писва от нея.
— Сигурен съм, че ти ще ми кажеш.
— Добре, тогава — ти не искаш силна и независима жена. Ти искаш съседското момиче.
Той едва се сдържа да не отстъпи крачка назад.
— Че какво му е на съседското момиче?
Мисти се изсмя.
— Тя е отегчителна дебела крава.
Той се замисли за бившето си гадже, за момичето от фабриката за джин. Казваше се Сали. Беше я изоставил заедно със стария си живот. Тази вечер тя му липсваше. Знаеше, че Сали няма да си падне по Даг Уд. Сали обичаше Елтън Джон. Особено „Сбогом, Йелоу Брик Роуд“.
— Нищо му няма на съседското момиче — натърти той.
Мисти поклати глава и отново сведе поглед към ноктите си.
— Ти не искаш аз да правя кариера — продължи тя. — Просто не можеш да го преглътнеш.
Беше негов ред да се изсмее.
— На това ли му казваш кариера? Някаква застаряла рок звезда да ти се метне отгоре? Това ли е представата ти за кариера?
Тя едва се сдържа да не изръмжи.
— Не ти ли минава през ума, че Даг може би се интересува от работата ми? Може би иска да види портфолиото ми.
— Убеден съм, че много държи да види портфолиото ти, миличка. — След тези думи гласът му омекна. — Стига, Мисти. Видях какви ги вършеше в Берлин. Даг чука наред всички, които нямат пишка. Да не би да си въобразяваш, че си по-специална от останалите?
Тя го погледна слисана.
— Ти как мислиш?
Тери не знаеше какво да каже. Разбира се, че за него тя бе специална. Нямаше друга като нея на този свят. Нима това не бе очевидно?
— Защо досега не си ме запознала с родителите си?
Всичко излизаше на бял свят.
— Това пък какво общо има? — попита тя. — Ти си просто един старомоден тип, Тери. Искаш да си стоя у дома и — не знам — да пека домашен хляб, да плета чорапи и кой знае още какво. Искаш да се скрия от света.
Той искаше да я накара да разбере.
— Не, не искам — единственото ми желание е да те закрилям. Просто не мога да допусна да ти се случи нещо лошо.
Мисти се опитваше да прояви здрав разум.
— Виж, Тери, той е жива легенда. Ние просто… говорехме си. Честно. Просто прекарахме малко време заедно. Също както и вие двамата в Берлин. Каква е разликата? Че съм жена ли? Защо трябва това да ни спира? На теб може да ти се струва, че е 1955 година, но в действителност е 1977. Просто си говорехме — настоя тя и Тери се почувства ужасно, задето я бе натъжил. — А ако не сега — то кога?
— Аз го познавам — отвърна простичко Тери, — а ти нямаш представа какъв е.
— Искам да го опозная — сопна се Мисти и двамата се погледнаха с нещо като омраза. Сякаш тежък товар притисна плещите му. Никога досега не се бяха гледали по този начин. — А ти се опитваш да ме приковеш към инвалидна количка, докато мозъкът ми се стопи — обвини го тя. — Признай, че е така!
Инвалидна количка ли? Да й се стопи мозъкът ли? Нямаше никаква представа какви ги плещи. Стоеше слисан пред нея, не знаеше какво да каже, не успяваше да се защити, сякаш бе виновен за престъпленията, които едва сега разбираше, че бе извършил съвсем случайно. Ето че в този момент Даг се появи отново, стиснал уискито и коката в една ръка, а с другата прегърна Тери през раменете.
— Я гледай — изхили се той и огледа чашата с тънкия сребърен пласт най-отгоре. — На това му казват лед. Кажи, мой човек, на теб остана ли ти нещичко?
Тери погледна предпазливо Даг. Все още не беше наясно какво става. Май беше единственият, решил, че нещо не е наред. Да не би да превърташе? Да не би нещата да си бяха такива в новия свят и да се налагаше да ги приеме? Прииска му се да има повече опит. Прииска му се да бе преживял повече. Прииска му се да е по-стар. Може пък всичко да бе напълно невинно. Откъде можеше да знае? Почувства се като пълен профан.