Выбрать главу

Мисти се държеше така, сякаш да се мъкне с Даг бе нещо средно между безобидно забавление и интервю за работа, нещо забавно, но същевременно жизненоважно за кариерата й. Явно и за Даг не се бе случило нищо необичайно — сякаш да си отпуснеш краката в кожени панталони в скута на чуждо гадже, след това да го помъкнеш посред нощ и да го заведеш в тоалетната на някаква хотелска стая, като предложиш собственото си гадже в замяна — нима наистина това се бе случило, нима това не бе нещо напълно приемливо?

Криста приближи до тях и плъзна ръка около кръста на Даг. Усмихна се и каза „Здрасти“ на Мисти, момичето отговори на поздрава, а плътните като гущери устни на Даг лепнаха мокра целувка право в ухото на Криста. Връхчето на месестия му език се заигра с меката част на ухото й. Усмивката й дори не трепна. Ама нали, докато бяха в колата, ръката й… — тя му се пусна, нали? Да не би просто да се държеше приятелски?

Тери ги зяпаше поруменял, след това бръкна за пликчето със спийд, също като глупак, който не знае къде да си завре ръцете. Може би просто преувеличаваше. Споко! Това е важното. Трябваше да запази спокойствие. Щяха да смръкнат по малко и всичко щеше да се оправи, щеше да е дори по-готско от Берлин, защото сега Мисти бе с него.

Само че пликчето се оказа почти празно. Бяха останали няколко прашинки, нямаше достатъчно дори за едно смъркане. Сигурно си бяха взели повече, отколкото предполагаше, докато, бяха под звездите и се криеха от бандата на Тед. Тери вдигна гузно пликчето.

— Нищо — обади се Криста, а акцентът й му се стори по-скоро американски, отколкото германски. — В апартамента имам добра стока.

Големите сини очи на Даг заискриха.

— От чистата ли?

Криста кимна и Даг целуна пръстите й, прелъстител виночерпец, който препоръчва „Шазан-Монтраше“, готов да залее Тери и Мисти с уверения, че ги очаква незабравимо преживяване.

Младежите се засмяха нервно, също като деца на Коледа, на които току-що са казали, че Дядо Коледа се е заклещил в комина. Двамата се усмихнаха един на друг, сякаш нещо в отношенията им се бе оправило, връзката им бе станала отново съвършена и безпроблемна, а пък обстановката бе толкова приятна и спокойна, че когато Даг настоя Тери да отиде с Криста, за да вземат стоката, той просто нямаше как да откаже. Защото всички бяха приятели.

Така че Тери остави Мисти и Даг и излезе заедно с Криста, за да се качат в асансьора до последния етаж на хотела. Тя пъхна ключа и му отправи ослепителната си усмивка.

— Готово — подхвърли.

Подобен апартамент Тери не бе виждал в нито един хотел. Приличаше по-скоро на дома на някой богаташ. Той обиколи просторното помещение като в мъгла, клатеше глава — какво ли щеше да си помисли майка му? Холът беше просторен, с огромно пиано, спалня с балдахин и спираловидна стълба, която водеше някъде нагоре. Тънки като паяжина пердета се издуваха при всеки полъх на вятъра и Тери излезе на терасата, пое дълбоко хладния летен въздух. Навън ръмеше и му се стори, че пред него се простира най-хубавата част от града.

Видя светлините на Уест Енд, Марбъл Арч блестеше в бяло и златно, фаровете и стоповете на колите по Парк Лейн пълзяха покрай големите хотели и автосалоните чак до клуб „Плейбой“, където облечени като зайчета красавици раздаваха карти, въртяха рулетките, застанали с гръб към френските прозорци, а от улицата се виждаха само пухкавите им опашки. Тери се усмихна и плъзна поглед встрани от шума, светлините и блясъка, към притихналата шир наоколо. Хайд Парк. Пое дълбоко въздух и му се стори, че се е изкачил на върха на планина.

Когато се обърна, Криста се бе настанила на канапето, гола от кръста надолу, оставила само обувките на високи токове, кръстосала крака. Сигурно бе свалила обувките, за да събуе панталоните, а след това ги бе сложила отново. Немалко усилие, помисли си Тери.

Отваряше внимателно сгънат хартиен пакет, не по-голям от албум за марки. Остана да я наблюдава как използва острието на ножа, за да насипе млечнобелия прах върху стъклената масичка.

— Едно бързо — обясни тя. — Нали имаш време за едно бързо?

С опитна ръка поднесе дълга купчинка към съвършената си ноздра, а след това и към другата. Подаде къса сребърна сламка на Тери.