— А ти какво прави тази вечер, Роб?
Малкият сви рамене.
— Гледах телевизия. Писах си домашното. Броих си срамните косми.
— Ами? И колко станаха?
— Тринайсет. Един падна. Сигурно си сменям оперението. — След това почти изписка от вълнение: — Ако се запознаеш с Пол Уелър…
— Няма, не разбра ли.
— Ама ако все пак се запознаеш с него, вземи един автограф за мен, моля те.
Рей се усмихна на брат си, въпреки че бе тъмно, и го погали по рамото.
— Може да помоля Тери да ти вземе автограф. Какво ще кажеш?
Роби се заклати очарован и прегърна колене те си.
— Чакай само да кажа на Кевин Уолъс, че брат ми познава Пол Уелър!
Рей измъкна няколко албума, най-горният бе „Изгнание на Мейн Стрийт“, пъхна ръка в дупката и напипа старата училищна кутия. Измъкна я, отвори я и извади къса, неравномерно навита цигара. Това бе тревата за спешни случаи. Роби се ококори.
— Знам какво е — прошепна той. — Наркотик е, нали?
— Ти си истински гений, а?
— Татко ще те убие.
— Тогава ще бъда мъртъв.
И двамата замълчаха и се замислиха за стаята надолу по коридора, в която им бе забранено да влизат, и за брата, когото им бе забранено да споменават в тази къща. Нямаха право да го споменават. Рей се замисли за недокоснатите стени, посветени на бляскавите години на „Лед Цепелин“, на Мохамед Али и Чарли Джордж, за силата и обичта на брат си, за провинциалния път някъде близо до границата със Северна Ирландия. Рей чу, че Роби започва да подсмърча, и го прегърна през раменете.
— Всичко е наред, Роб.
— Просто той ми липсва, това е.
— Джон липсва на всички ни. Ела.
Рей се приближи до прозореца и внимателно го отвори. Нахлу хладен въздух и ароматът на свежа трева след дъжд, на лято. Чу как Роби подсмърча до него и бърше очи. Малкият му брат се опитваше да бъде смел.
Рей подаде глава навън, запали цигарата, дръпна дълбоко и задържа. Момчето се разкиска, когато Рей най-сетне изпусна дима.
— Татко ще те направи на пелте — предупреди го малкият.
Само че Рей вече се чувстваше по-добре. Радваше се, че вижда брат си, че пуши трева. Опънатите му нерви се успокоиха, дишането му се нормализира и безпокойството отлетя. Трябваше да открие Джон Ленън — какво толкова, едва ли бе чак толкова трудно? Разполагаше с часове до утрото. Дръпна отново, присви очи и видя по-ясно сенките в тревата, лехите с цветя и бомбеното убежище.
— Дай да пробвам и аз — прошепна Роби. — Дай, де. Как може да си толкова стиснат? Няма да те издам.
Рей поклати глава.
— Как ли пък не, Хосе.
— Дай, де — подскачаше Роби. — Дай да си дръпна. Само една бира.
Роби имаше дразнещия навик да цитира реклами. Рей дръпна цигарата настрани.
— Много си малък още.
— Почти на тринайсет съм.
Рей се изсмя.
— Именно.
— Всичко е наред — опита се да го успокои Роби. Помаха с ръка, за да притегли дима към себе си. — Мога да се надрусам само като стоя до теб. — Той затвори очи. — Усещам го… Надрусан съм… Направо изперквам…
Рей усети топлината от цигарата да наближава устните му, угаси остатъка на перваза и метна угарката в градината на леля Гърт и чичо Бърт, които не им бяха роднини. След това прибра кутията, пъхна я под леглото и се отправи към вратата.
— Пак ли излизаш? — попита Роби.
— Имам интервю с Джон Ленън.
Роби направо се ококори.
— Оня дето беше в „Бийтълс“ ли? Пол Уелър много харесва „Бийтълс“. Само че те не са толкова добри, колкото „Ху“ — всеки тъпак го знае.
— Върви да спиш, хайде — подкани го Рей. — Довечера ще се върна.
— Обещаваш ли?
— Аха.
— Добре.
Рей изчака момчето да се пъхне под чаршафа и се измъкна от стаята. Майка му бе застанала на площадката, косата й бе навита на ролки, стискаше розовата полиестерна роба на врата си.
— Уплаших се да не е крадец — прошепна тя.
Цял живот шепнем, помисли си Рей. Всичко е заради него. Заради стария.
— Аз съм, мамо. Извинявай, че те стреснах. — Тя винаги очакваше да се случи някое нещастие. Целуна я по челото, кожата й бе съсухрена и бяла като стар вестник, макар още да не бе навършила петдесет, и чак сега забеляза, че трепери. Нервите ми, все повтаряше тя, сякаш това бе обяснението. Нервите й си бяха наред, преди Джон да загине, а после скапаният лекар започна да я тъпче с хапове, и татко се захвана да приготвя домашна бира.