Затова пък мениджърът им бе от старата школа, адвокат от Ел Ей с каубойски ботуши, завършил бизнес факултета в „Харвард“ и свикнал на яки дози кокаин. Беше с момчетата от години и знаеше как стават нещата.
Сега той надигна глас в празната студентска зала, защото популярността на Били ставаше все по-малка, на Р45 им се присмиваха и ги освиркваха.
— Ще й ковна задника на скапания килим!
Тази вечер ги чакаше страхотно шоу — дългокосите студенти щяха да са си подложили с истинска бира, а Били щеше да имитира как се боцка в ръката, докато зрителите в залата реват: „Надрусайте се всички“.
Седнаха на бара в „Холидей Ин“. Бяха и бандата, и мениджърът, и Тери, и Мисти, и неколцина местни, успели да се лепнат за тях, за да предлагат наркотици, секс или ласкателства.
Тери не разговаряше с Мисти. Когато бяха заедно с групите, бе различно. И двамата си имаха работа. Когато най-сетне вдигна ръце и се примири, че тя не е за него, вече нямаше наркотици, барманът бъркаше коктейли с водка, а Мисти се бе забила в един ъгъл с каубоя от Ел Ей.
Тери така и не разбра какво се е случило на бара, след като отиде да си легне. Не искаше и да знае. Само че Мисти почука на вратата му малко след полунощ. Не че беше уплашена, но молеше за убежище, и това бе началото на връзката между Тери Уорбойс и любимата му с котешко лице.
Тази първа нощ бе най-хубавата, поне за него. Никога нямаше да забрави как изглеждаше, когато призори се събуди и я видя на канапето по чорапи, стиснала черна цигара, марка „Собрание“. Тогава го направиха отново, направо пощуряха, защото имаше нещо в съчетанието между къси чорапки и черна цигара, което направо го побъркваше.
С първите лъчи на настъпващия ден той я завари надвесена над него, този път гола, късите чорапки ги нямаше, стиснала белезници, облечени в розова кожа.
— Готов ли си да ми се подчиняваш? — попита тя.
Тери я погледна с подпухнали очи.
— Не знам — отвърна той. — Коя марка са?
След това нещата тръгнаха сами.
Ако имаше намерение да се връща в апартамента, трябваше да поеме на север, да открие някой автобус, който вървеше нощем. Само че тази вечер не му беше до скапания апартамент и до матрака на бабуни. Не и докато спийдът все още жужеше във вените му, не и докато Мисти бе в нечия хотелска стая, за да „проучва сексуалността си“. Всичко, случило се в живота му, отритваше съня.
Вярвах й, помисли си той. Вярвах и на нея, и на него. Слушах плочите му, когато никой не ги купуваше, когато никой не се интересуваше — обичах Даг Уд още по времето преди да стане велик. Тери вярваше в него дори когато Боб Харис се присмиваше: „Подигравка с рока“. Вярваше му, а бе предаден.
Вярваше и на нея, повтори си. На нея й вярваше най-много. Беше забелязал нещо в лицето й, което го бе накарало да се откаже от всички други жени на света. Колко може да изтъпее човек?
Крачеше напред, вдигна яката на сакото, за да се предпази от нощния хлад, и едва когато зави наляво край Ландън Уол, осъзна накъде върви.
Огромните бели сгради и статуите на ездачи останаха зад него, той се отправи напред по Сити Роуд и усети бедността на социалните жилища, скапаните дупки, измислени от някой тъп архитект преди десетина-петнайсет години, които се простираха в тъмното чак до „Ейнджъл“.
Мракът бе разпръснат от една-единствена огромна сграда. Тя бе по средата на Сити Роуд, със запалени светлини, нощният въздух бе напоен с продукта, който произвеждаше. Това бе фабриката за джин.
Защо дойде тук? Беше положил толкова усилия, за да се махне от това място. Идваше, защото животът му се оказа по-сложен, отколкото си го бе представял.
Едно обикновено момиче те отегчава, а пък дивачката те прави нещастен. Едната те кара да се чувстваш като в затвор, докато край другата си като нищожество. Едната иска да се омъжи за теб, да ти роди деца, да те върже вкъщи завинаги. Другата пък иска да се чука с непознати.
Искаше отново да се върне към стария си живот. Искаше отново да усети колко обикновен и неусложнен е, да се порадва на простичките удоволствия. Искаше момиче, което да го обича и да е до него, ако и цената, която се налага да плати, да са оковите на брака.
Беше решил, че новият му живот го е освободил, въпреки това всеки ден се появяваха нови правила, с които да свиква. Не го давай прекалено тежко. Не се прави на мъжкар. Хич да не ти пука.
Застанал в сянката на старата си фабрика, Тери събра всички сили и стовари юмрук върху една улична лампа. След това заподскача на място, за да отшуми болката.