Питър фрасна игриво Тери по ръката, сякаш той се бъзикаше.
— Абе, няма ли кой да му донесе чаша чай — подкани останалите. Вдигна кутийка безалкохолно. — Останал е малко джин с тоник, ако ти се пие нещо по-силно.
Тери се усмихна. Открай време се наливаха с тази напитка, преди да започнат работа — с джин с тоник. Гледаха да притъпят досадата от дванайсетчасовата смяна. Колегите му в „Пейпър“ изобщо нямаше да я разберат тази работа. Тя не даваше удовлетворение, нито пък носеше някакво удоволствие, просто си бе типичната за средната класа работа. Работиш във фабриката, за да можеш да платиш за всичко, от което имаш нужда, а понякога всекидневието така ти дотяга, че имаш нужда от нещо по-силно, за да издържиш.
Трудно бе да останеш буден до осем сутринта, особено когато знаеш, че другите на твоята възраст лудеят някъде в центъра или са се сгушили в леглото, да не говорим, че става още по-трудно, когато си се налял с джин и тоник.
Тери си спомни откъде другаде идваха трудностите — от приспивните песни, които пускаха по радиото в безкрайните часове преди да настъпи утрото. Имаше едно рекламно парче, от което очите му винаги се затваряха, главата му натежаваше и не му оставаха сили, парче, изпълнявано от няколко певци, които звучаха като засипани от лавина.
— „Ка-пи-тол… помага ти да не заспиш“ — пееха те, а той имаше чувството, че заспива. — „Ка-пи-тол… помага ти да не заспиш“.
Тази вечер обаче по радиото имаше нещо друго. Тази вечер пускаха само Елвис. Гласът на Краля се носеше от малък транзистор. Питър увеличи звука.
— Ти разбра ли за Елвис? — попита той.
Тери поклати глава.
— Починал е в Мемфис — обясни Питър. — Инфаркт, поне така предполагат.
Тери остана шокиран. Значи затова бандата на Тед не му обърна никакво внимание. Дори не му бе минало през ума, че Елвис Пресли е мъртъв. Елвис бе от онези творци, които присъстват в живота ти открай време, и ти се струва, че ще бъдат там завинаги.
Когато Тери бе още малък, Елвис му звучеше лигаво, нещо като Шърли Баси на рокендрола, много показност и много позьорство като за шоу бизнеса и поредица от тъпи балади. Сега обаче, докато слушаше Краля по програма „Капитол“ в нощта, когато бе починал, той усети магията на музиката му. Заля го неочакван прилив на тъга. Очите му се напълниха със сълзи и той тихичко ги избърса. Да не би това да бе от спийда?
— Кажи как е „Страната на Мордор“? — попита Тери. — Нещо ново?
„Страната на Мордор“ беше бандата на Питър. Тери ги беше слушал, когато пяха на дискотеката във фабриката по случай Коледа. Изпълниха двайсет минути соло на китари, пяха за елфи и успешно скапаха празненството. Единствено хранително отравяне с наденичките можеше да бъде по-неприятно.
Питър стана мрачен.
— Никой вече не се интересува от рок — обясни той. — Виж ги само как говорят за Клептън. Искат нещо ново. — Погледна обвинително щръкналата боядисана коса на Тери. — Все неща, дето ти харесваш. Нали се сещаш — песни от по две минути за бунтове и пенсии. — След това се оживи. — Ако обаче напишеш нещичко за нас…
Тери се престори, че мисли.
— Ще поговоря с редактора — излъга той.
Кишор подаде на Тери пластмасова чаша с гореща кафява течност и той му се усмихна доволно, макар да знаеше, че не става за пиене. Спомни си, че всичко от автомата имаше един вкус. А горещата отвара му напомни за други неща — като например наполовина пълна кутия тоник или кола, смесени с джин, докато двамата с Питър спорят за качествата на „Харвест“, „Пинк Флойд“ и Джими Пейдж, а Кишор му разказва какво пускали от рекламната агенция в пощенските кутии на родителите му в Ийст Енд; и нощта прекарана със Сали в спалния й чувал в един от празните офиси, тялото й е нежно и топло до неговото, а Питър и Кишор поемат тяхната половина от смяната. И тогава си спомни почти всичко останало. Спомни си целувките с вкус на джин, искрящите й кафяви очи и дългите й слаби крака.
— Заповядай. — Тя му подаде чашката от термоса си. В ароматната вода плуваха няколко листчета. — Не е от онзи, който обичаш. Не е на „Брук Бонд“. Това е истински китайски чай.
Той остави пластмасовата чашка и посегна към напитката на Сали.
— Любимият ми — отвърна, а тя го погледна така, сякаш искаше да му докаже, че не вярва нито на една негова дума.