Двете не го попитаха с какво се занимава. Това му се стори странно, защото в света на родителите му, дори в „Пейпър“, това бе нещо като начин да разчупиш леда. Но пък те живееха в различен свят. Разбра, че тя е фризьорка едва след като му изнесе дълга лекция за качествата и недостатъците на „Есенно злато“.
— Аз пиша за музика — съобщи им той с надеждата да ги впечатли. — Дори тази вечер съм на работа. — Опитваше се да се представи като важна личност: — вие имате ли представа колко съм зает? — Това ми е работата — уточни Лион. — Искате ли да видите някоя банда? Аз лично трябва да чуя една.
— Банда ли? — намръщи се Руби, така сякаш Лени и „Райфенсталс“ бяха Джо Лос и оркестърът му. Много се надяваше тя да отиде с него. Искаше му се да прекарат заедно цялата вечер. Само че работата му я озадачаваше. Да отидат да видят някаква банда?
— Значи можеш да намериш билети за „Куин“ на „Уембли“ — предположи Джуди, вече по-заинтригувана.
Лион се опита да прикрие презрението си. Не успя.
— Може и да мога — отвърна. — Само че защо ми е да го правя?
— Защото Фреди Меркюри е страхотен — кресна възмутена Джуди. — Ти си пълен скапаняк, бе.
Руби подхвърли поничка на масата.
— Джуди! — У нея имаше деликатност и грация, забеляза Лион, които й придаваха одухотвореност. Сигурно бе зарязала училище на петнайсет и никога не бе разчитала на неговите „предимства“, както се изразяваше баща му. Но пък Руби Потър бе по-деликатна от всичките му познати.
— Кого познаваш? — попита Джуди.
Лион си пое дълбоко дъх.
— Боб Марли. Пати Смит. Джо Стръмър. Пол Уелър. Пийт Иели. Фил Лайнът. Джони Тъндърс. „Сюър Ратс“.
— Срещал ли си АББА?
— Не съм срещал АББА.
Джуди се подсмихна презрително.
— Значи не си срещал никого.
В този момент Лион ги видя. „Псетата на Дагънам“. Бяха двама, от двете страни на улицата. Обръснатите им глави блестяха. Идваха към „Дънкин Донътс“ и игриво подмятаха капак от кофа за боклук. Лион наблюдаваше как единият хваща капака, стъпва на пътя и го мята към приятеля си с всички сили. Капакът профуча над главата на второто „псе“ и се блъсна в прозореца над масата им.
Джуди скочи и закрещя обиди, а Руби изпусна поничката. „Псетата“ се разкискаха доволно, приближиха до прозореца, потриха панталоните си отпред и започнаха да правят неприлични жестове. Лион вече се бе пъхнал под масата, отпуснал се на колене и длани и наблюдаваше как Джуди потропва възмутено с крак. Не излезе, докато не чу, че „псетата“ си прибират капака и се отдалечават през смях нанякъде.
— Открих я — измъкна се гузно той. — Лещата. Всичко е наред. Открих си лещата. — Двете момичета го наблюдаваха как поставя въображаемата леща в окото си. След това той започна да мига ожесточено. — Така вече е по-добре.
— Виж, Руби — обади се Джуди.
Тя посочи автомобил, спрял отпред, пълен със спретнати, грижливо обръснати младежи. Яко момче с тениска с къси ръкави и карирани панталони слезе от колата и се отправи към „Дънкин Донътс“. Ухилен доволно, той се приближи и седна на ръба на масата им.
— Виж ти, виж ти. Малката Руби Потър. От плът и кръв.
Пред Руби се виждаше недоядената шоколадова поничка. Младежът с тениската я грабна и я натъпка в устата си.
— Как може да си такова прасе! — възкликна Джуди и го перна по бялата гладка ръка. Младежът се престори, че поничката му доставя невероятно удоволствие, замляска и потри плоският си корем.
— Ти си противен — заяви Джуди.
— Ти си духачка — изръмжа младежът.
— Ще ти се — отвърна Джуди.
— Не повече, отколкото на теб — озъби се той.
— Не му обръщай внимание, Джуди. Той ще си тръгне — предупреди я хладно Руби.
Младежът се разсмя и се наведе към Руби.
— Къде е Стив тази вечер? — попита той подчертано тихо.
Момичето извади малко огледалце от чантата си и се престори, че се оглежда внимателно, за да оправи няколко кичура коса.
— Не знам и не ми пука — тросна се тя.
Младежът се разкиска, сякаш знаеше ужасната истина. Лион се усмихна насила. Перкото не си бе направил труда да му обърне внимание.
— Искаш ли да те закараме? — попита той. — Ескортът ни е отвън. — Наведе се през масата, ухилен похотливо, уж готов да й подаде приятелски ръка. — Не се притеснявай, Стив ще прояви разбиране.