— Никак не ти допада, нали, говоря за работата нощем — уточни майка му, за да го накара да продължи. — Много мрази нощните смени — обърна се тя към Мисти с престорен шепот.
— Защо така, татко? — попита Тери и побутна коктейла с лъжичката. Баща му поемаше нощни смени, откакто Тери се помнеше. Не му бе хрумвало, че може да предпочита работа през деня. — Защо мразиш нощните смени толкова много, татко?
Старият изсумтя. Ако човек успееше да го извади от мълчанието, за да каже нещо, той беше стряскащо откровен.
— Защото работиш, когато всички други спят. А спиш, когато останалите са будни. Ставаш, когато денят си е отишъл, и не ти сервират корнфлейкс или пържени филийки, както си му е редът, а трябва да се тъпчеш с коктейл от скариди.
Въпреки че устата му бе пълна със скариди, той се усмихна на съпругата си, за да смекчи острите думи и да й покаже благодарността си за положените усилия. Мисти също се усмихна и кимна, сякаш всичко бе чудесно.
— Някой иска ли салата? — предложи майката на Тери.
— Аз не — отвърна Тери.
— Аз искам малко — протегна ръка бащата на Тери.
— Много обича салата — обясни майката на Тери.
Тери знаеше, че това не е истинска салата — знаеше, че така наречената салата са просто нарязани домати, краставици и маруля с някоя и друга накълцана репичка за специални случаи, като днес. Знаеше, че Мисти очаква салата с някаква заливка. Или сос винегрет, или майонезен сос, или зехтин, или нещо такова. Знаеше, че е така, защото когато попадна в „Пейпър“, имаше чувството, че преминава невероятен курс по опознаване на най-различни ястия от най-различни ресторанти, тъй като всички говорители за пресата от всички звукозаписни студиа на площад „Сохо“ хукнаха да черпят новото момче и бръкнаха дълбоко в представителните, докато не разбраха, че той така или иначе ще се светне какви са подлярските им номера.
Имаше още нещо, което забеляза у Мисти. Заливката за салата не беше толкова важна, колкото да накара майка му да се чувства горда, че е положила старание, и това го трогна. Когато тя заяви, че полуготовото къри е истинска фантазия, Тери бе влюбен в нея много повече отпреди, ако това бе възможно.
— Кажи, Тел, хареса ли ти Берлин? — обърна се майка му към него и разряза с ножа за хляб тортата „Шварцвалд“. Дори да бе забелязала, че синът й похапва само от любезност, тя не го показа.
— Невероятен е — отвърна Тери.
Майка му размаха ножа.
— Не е ли чудесно да имаш възможност да пътуващ по цял свят и да ти плащат. Ти си ходил в Германия, нали? — обърна се тя към баща му. Тери забеляза, че повечето неща, които майка му казваше, завършваха с въпрос към баща му, сякаш се страхуваше да не би обичайната му мълчаливост да е причинена от обида, че никой не го включва в разговора.
— По мое време беше малко по-различно — отвърна бащата на Тери.
— Защо, господин Уорбойс? — полюбопитства Мисти.
Бащата на Тери се усмихна мрачно.
— Защото все се намираше по някой изрод, който да стреля по мен.
Мисти поклати удивено глава.
— Животът ви е бил толкова интересен — рече тя. Докосна ръката на майка му, където бе венчалната халка и диамантеният пръстен, подарък за миналия й рожден ден. — И на двамата. Депресията… войната… все едно че сте преживели историята. — Погледна към Тери. — А нашето поколение! Какво сме видели, какво сме направили?
Родителите на Тери я наблюдаваха. Световна война, глобален икономически срив — за тях това бяха нормални неща.
— Парче торта? — предложи майката на Тери.
Взеха чинийките с „Шварцвалд“ и се преместиха на канапето, а Мисти се настани на кръглия стол пред пианото и вдигна капака.
— Десет години ходих на уроци — обясни тя. — От петгодишна, чак до петнайсет. Мама много държеше да се науча.
Тери се усмихна гордо. Нямаше представа, че тя може да свири на пиано. Усмивката му се стопи, когато стана ясно, че не е никак добра. Мисти изпълни най-трагичната версия на „Чопстикс“, която някога бе чувал.
— Десет години ли каза? — Бащата на Тери се разсмя искрено развеселен. — Май трябва да поискаш да ти върнат парите за уроците, миличка.
— Позабравила съм вече — усмихна се Мисти и прие казаното откъм смешната страна.
— Не го слушай, миличка — намеси се майката на Тери и седна до Мисти. — Направи ми малко място. Дай да пробвам и аз.
Пианото бе на бабата на Тери, майката на майка му, останало от времето преди да се появи телевизията, когато всяко семейство от Ийст Енд си имало пиано в някой ъгъл на къщата, а пилците кудкудякали на двора. На времето хората сами се грижели за забавленията си и сами си осигурявали домашни яйца. В малкия хол нямаше достатъчно място за пиано, но майката на Тери отказваше да го продаде, още повече че баба му вече я нямаше.