След това Даг започна да разпитва Тери за новата музика, искаше да разбере какво става в Лондон, на какво да се надява, какво ще очаква публиката от него. Едва по-късно, когато Тери стана по-зрял, осъзна, че Даг Уд се е страхувал — страхувал се е, че няма да успее да се представи според изискванията на дивите деца, които го очакваха в Лондон, Глазгоу и Ливърпул.
— Сигурно е страхотно — подхвърли Питър и се загледа в бутилката джин. Беше почти празна. — Да се мотаеш с рок звезди…
Тери и Питър седяха върху бюрата в малкия офис, гледаха как Сали и Кишор работят и си подаваха бутилката с пълно безразличие. По радиото бяха пуснали Елвис и той заплашваше с неочаквано насилие. В песента се казваше, че трябва да си корав мъж. Лошо.
Може и да бе точно така, помисли си Тери. Може би под слънцето нямаше нищо и всяко поколение се обличаше според модата, перчеше се и си въобразяваше, че училището не е за тях, а в действителност всичко това бе правено преди.
— Безплатни плочи, безплатни представяния — продължаваше Питър. — Какъв живот само.
Тери се разсмя с горчивина.
— На теб ти е по-добре тук, приятел.
Питър го погледна вбесен.
— Я стига простотии. — Изправи се, олюля се, говорът му бе завален. Навря лице току до Тери и младежът усети металния мирис на джин. — Стига с тези смрадливи простотии.
— Истината е — отвърна Тери, макар да знаеше, че това е последното, което е готов да признае, както и последното, което Питър искаше да чуе. — Истината е, че нещата не са такива, каквито изглеждат. — Той пое бутилката, отпи голяма глътка, усети как стомахът му се разбунтува и се запита дали няма да повърне. — Рок звездите само се преструват, че са ти приятели. — Сети се как Били Блицън го бе дръпнал настрани в Нюкасъл. Имаше и други готини — Джо Стръмър, Джони Тъндърс, Фил Лайнът. — Един-двама са наистина свестни, ако имаш късмет да попаднеш на тях. Повечето… гледат да те използват. Искат за тях да се пише в „Пейпър“. Това е истината. Какъв тираж продаваме? По двеста и петдесет хиляди на седмица. Разбира се, че ще се държат мило с нас! Само че всичко това е пълна гадост. И ти си въобразяваш, че са щастливи. Музикантите ли? Бандите ли? Направо са ужасени! Младите се страхуват, че никога няма да успеят, старите се страхуват, че краят им идва.
Китаристът и създателят на песните на „Страната на Мордор“ му се стори съкрушен.
— Значи всичко е лъжа и измама — рече най-сетне Питър, дръпна на свой ред бутилката джин и допи остатъка. Когато видя, че няма повече, остана загледан за момент в зелената бутилка и я запокити към стъклената преграда, която разделяше офиса от компютърната зала. Сали и Кишор отскочиха стреснати, когато стъклото се разби, а Елвис продължи да пее, радостен и жизнен.
Питър стискаше в ръка нечий термос и разбиваше останалите стъкла от преградата, докато всички до едно изпопадаха на земята. Тери се кискаше, неспособен да повярва на очите си, Сали крещеше името на Питър, а Кишор бе готов да се разреве.
Тогава Питър влезе в компютърната зала, дръпна касетите и ги метна през разбития прозорец, а тънките кафяви ленти се надиплиха като тоалетна хартия на футболен мач, сетне започна да рита със сандалите си огромния бял обелиск, а Тери продължи да се смее още по-гръмко, докато приятелят му подскачаше от болка на един крак.
Сали бе прегърнала Питър през кръста в опит да го дръпне настрани от компютъра, докато крещеше към Тери да го спре.
— Всички ще останем без работа!
Кишор бе в офиса и дрънкаше нещо за следващата стъпка към програмиране, стъпката, която никога нямаше, да успее да направи, а Тери спря да се смее, защото всичко свърши изведнъж, бурята, разразила се в гърдите на Питър, отшумя и с всеки ритник го болеше все повече, а смехът бе угаснал. Не можеше да гледа Сали толкова притеснена. В следващия момент Пи Джей застана на вратата, мигаше объркан, все още по пижама, стиснал метла в ръка.
— Тъпи дребни копеленца — викна той. — Да сте почистили всичко до сутринта, иначе ще изхвърчите.
— Да почистим ли? — обади се Сали. — Как да почистим, дърт тъпако? — Тя подхвърли счупена шпула към Пи Джей и лъскавата лента се размота. — Той съсипа всичко! Погледни само!
Питър се върна в офиса през вратата, макар вече да нямаше нужда, защото спокойно можеше да прекрачи счупеното стъкло. Беше потен и объркан.
— И така. — Тери скочи от бюрото и грабна метлата от Пи Джей. — Да се хващаме на работа.