Всички го зяпнаха.
Сали се разсмя и поклати глава.
— Не можеш да се върнеш тук просто защото от новия ти живот не е излязло нищо. Не ти ли е ясно? — Тя отпусна ръка на рамото на Кишор. — Не плачи, Киш. Ще им кажем… не знам какво точно ще им кажем. Направили са го крадци, вандали.
— Няма да ни повярват! — отвърна Кишор и започна да кърши ръце. — Ще се сетят, че сме ние!
Питър седна на пода и скри лице в длани.
Сали внимателно издърпа метлата от пръстите на Тери.
— Върви си — каза му тя.
11.
Пазарът за месо вледени Тери до кости.
Огромното шумно хале бе пълно с мъже в бели престилки, оплескани с кръв. Някои тласкаха колички на две колела, подобни на рикши, натоварени с парчета месо, дъхът им излизаше на бели валма, докато превозваха товара си до камионите и вановете, наредили се един зад друг из целия „Смитфийлд“, без да гасят двигателите си. Разнасяха се ругатни и псувни, мъжете недоволстваха от живота и един от друг. Работата бе трудна, а нощта дълга. Тери се усети замаян, когато си помисли, че баща му работи тук още от четиринайсетгодишен, откакто бе напуснал училище.
Вдигна яката на сакото и натъпка ръце в джобовете. От студа очите му се напълниха със сълзи и той задиша учестено. Тръгна по централната пътека, за да намери баща си.
Откри го понесъл огромен телешки бут на гръб, гигантско парче месо, от което коленете му се подгъваха, но той се стягаше и поемаше напред, лицето му бе разкривено също като на щангист.
— Я, момчето ми е дошло — възкликна с усилие и потното му лице разцъфна в усмивка, когато видя сина си. Беше с шапка, която му придаваше вид на войник от Френския чуждестранен легион — шапка от зебло с нещо като кърпа отзад, която да го пази от пустинното слънце.
— Да ти помогна ли, татко?
Старият се разсмя.
— И таз хубава.
Тери го последва покрай мъжете в окървавени бели престилки, докато излязоха от пазара, старият подгъваше колене от тежестта. Докато се влачеше подире му, младежът забеляза мърлявата задна част на престилката и износените обувки. Когато най-сетне остави парчето в задната част на хладилен камион, баща му избърса длани в ръкавите си, преди да потупа Тери по гърба.
— Момчето ми е дошло! — извика, без да се обръща конкретно към някого. — Той пътува по цял свят, интервюира филмови звезди!
— Татко! — опита се да протестира Тери. — Те не са филмови звезди.
— Я се погледни — заяви весело старият. — Само кожа и кости си. Дори не си докоснал чая си. Ела да ти вземем нещо за ядене.
Дори посред нощ кръчмите около пазара за месо „Смитфийлд“ въртяха успешен бизнес. А ставаше и още по-доходно, когато наближаваше краят на нощната смяна.
Зад опушените стъкла бяха насядали румени мъже и надигаха халби черна бира, лапаха пресен пай със сос и пушеха. Бащата на Тери поръча пайове и бира, а след това намери дълга маса с шумни изтощени мъже. Тери бе единственият, който не бе с бяла престилка.
— Моето момче — представи го бащата на Тери. — Обикаля по целия свят и интервюира хората от шоубизнеса. — Широките му гърди се надуха от гордост, а Тери се изчерви. — Той е нещо като Майкъл Паркинсън.
Мъжете изглеждаха впечатлени.
— Кого си интервюирал? — попита един от тях.
— Ами… — измънка Тери, устата му пълна с пай от говеждо и лук. Замълча, а стомахът му се сви от вкуса на топлата храна. Кога бе ял за последен път? Спомни си, че на самолета от Берлин побутна настрани подноса с пилешко. След това се почувства виновен, защото се сети, че така и не се докосна до специалната вечеря, която майка му бе приготвила за Мисти. Като вземеш достатъчно спийд, апетитът ти направо изчезва.
— Току-що интервюирах Даг Уд — заяви той и остави ножа и вилицата. Насядалите около масата го гледаха тъпо. — А също и Грейс Фюри.
Никаква реакция. Бащата на Тери се усмихваше гордо.
— „Клаш“, „Джем“, „Странглърс“. — Вече полагаше усилия, за да не разочарова баща си. — Аз направих един от първите материали за „Секс Пистълс“ и писах за тях след „Скрийн он дъ Грийн“…
Този път май им просветна.
— Онези тъпаци, дето нарекоха кралицата смотанячка ли? — попита огромен носач. — Няма да им се отрази много добре, ако се появят тъдява в някоя тъмна вечер. Ние тук си тачим кралицата.
Останалите мъже се разсмяха и обещаха да „съдерат кожичките“ на копелетата от „Секс Пистълс“, само да се осмелят да се появят в Смитсфийлд. Интересът им вече бе събуден.