— Ами котенцата от АББА? Тях познаваш ли ги? — Разнесе се похотлив смях, някои извиха очи към тавана, други продължаваха да се тъпчат с пай. — Нямам нищо против да направя едно задълбочено интервю с русата кукла.
Тери призна, че никога не е попадал на АББА.
— Ами „Бийтълс“?
— Ами Елтън Джон и Кики Дий?
— Ами „Диско Дък“?
Някои от любителите на музиката, които бяха по-наясно, изсумтяха.
— Песента се казва „Диско Дък“, смотльо. Пеят Рик Дийс и неговите идиоти! Чухте ли го само? „Диско Дък“.
Тери призна, че не познава никого от тях.
— Виждате ли — обади се гордо бащата на Тери. — Всичките тези звезди. Пътува по цял свят.
Усмивката му не угасна, докато не излязоха от кръчмата.
— Не ядеш — отбеляза старият. — Не спиш. Кожа и кости си. Какво ти става? Какво не е наред?
Тери не отговори, само пое дълбоко въздух, доволен, че вече не е в кръчмата и е избягал от миризмата на сготвено месо.
Баща му стисна дръжките на количка и я затегли след себе си. Влязоха отново в мразовитото хале и старият остави рикшата.
— Майка ти хареса момичето. Малката Мисти. Сериозни ли са намеренията ти към нея?
Тери извърна поглед.
— Не бих казал. — Как да му разкаже за Даг Уд? Как да му разкаже подобно нещо.
Баща му поклати глава с блеснали очи. Никога не бе вдигал ръка на Тери. Затова пък имаше поглед, който причиняваше не по-малка болка от плесник.
— Някой ден ще открием какво точно харесваш, Тел — успокои го той. Тери знаеше, че животът, който водеше, бе немислим за баща му. Старият не беше глупав — даваше си сметка, че каквото и да върши в момента синът му, то не може да продължава завинаги. Без дори да попита, бащата на Тери извади износен портфейл от джоба си и започна да отброява банкноти.
— Двайсет и пет кинта ще стигнат ли? — попита без укор. — Не мога да ти дам повече до петък.
Тери наведе глава.
— Татко, съжалявам… ще ти ги върна.
Бащата напъха парите в ръката на сина си и затегли количката към душовете. „ПОЧИСТЕТЕ ВСИЧКИ КОЛИЧКИ ТУК“, гласеше надписът отстрани.
— Пет пари не, давам. Готов съм и ризата от гърба си да сваля за теб — заяви бащата на Тери. Стисна маркуча, за да измие количката. В канала потече кръв. — И да започнеш да ядеш.
— Да ти помогна ли, татко? Нещо да направя ли?
Бащата на Тери поклати глава и продължи да мие нещото, което носачите наричаха количка, без дори да погледне сина си.
Госпожа Браун зави с наситеножълтия лотус „Илан“ наляво от Марбъл Арч и даде газ по Парк Лейн, наби спирачки, докато минаваха покрай „Дорчестър“, а после и покрай „Хилтън“. Рей оглеждаше за тълпи фотографи. Единственият признак на живот бе самотният портиер с шапка. Рей нервно потри голата си китка.
— Искаш ли да пробваме и в „Риц“ — предложи тя и даде газ. Шофираше много добре, а иланът летеше и всеки път, когато натиснеше педала до дупка, Рей изпитваше чувството, че е взел нов наркотик.
— Къде е „Риц“? — попита той.
Тя го погледна, за да е сигурна дали не се шегува. След това отвърна:
— „Риц“ е на Пикадили, непосредствено зад Парк Лейн. Може да се е настанил там. Или пък в „Савой“, при реката. Или в „Кларидж“ — там е дори най-вероятно. Близо са един до друг.
— Знам го „Кларидж“ — призна Рей. — Него го знам.
Тя се изкиска.
— И какво си правил в „Кларидж“? Да не би да си пил чай с кифлички?
— Не — призна Рей. — Интервюирах Боб Дилън.
Тя изви изящно оформените си вежди. Остана впечатлена и не го скри. Хората винаги се впечатляваха, когато им кажеше кои известни личности познава, макар Рей да не разбираше защо реагират по този начин. Гениалността не беше заразна. Да не говорим, че така и не успя да измъкне смислено изречение от Дилън — Рей направо се беше поболял от нерви, а трябваше да вади с ченгел думите на Дилън. Този брадат мъж на средна възраст искаше да се отърве час по-скоро от него.
Уайт беше пуснал материала на първа страница, защото Киселия Пийт имаше успешна концертна снимка, а и защото Дилън настояваше за първа страница. Но пък статията беше пълен боклук. Хората се залъгваха, че ще се променят, ако имат възможност да дишат същия въздух като големите звезди. Рей знаеше, че не става така. Джон Ленън нямаше да успее да го спаси. Джон Ленън нямаше да спаси никого.