Скип говореше с горчивина и Тери си спомни галерията му във фотобиблиотеката. Там бяха подредени снимките на всички автори от „Пейпър“, все снимки, които публикуваха до името и заглавието на материала, ала Скип Джоунс си имаше цяла галерия. Тери често бе разглеждал тези снимки през нощите, когато се мотаеше из празната редакция. Скип имаше причина да бъде тук, Скип бе изживял живота, за който и той мечтаеше още докато беше пощуряло по музиката хлапе, което работеше във фабриката за джин и всяка сряда хукваше към града, за да си купи „Пейпър“ за осемнайсет пенса.
Снимките на Скип. Скип с Кийт Ричардс в слънчева вила някъде в Южна Франция. Скип с Иги Поп в съсипана хотелска стая в Детройт. Скип и Даг Уд в мрачната съблекалня в „Раундхаус“. Ето го Скип тази вечер — приятел на звездите, най-добрият музикален критик на своето поколение, на което и да е поколение, — убиваше си времето в стаята за прослушване, нямаше къде да положи уморената си глава, а всичките му известни приятели се бяха пръснали по света. В този момент Скип се разсмя, сякаш всичко, за което говореха, бе просто една шега.
— Шантава работа. Старият Даг така и не се е променил. Опитал се е да изчука гаджето ти, така ли?
— Сигурно вече го е направил — отвърна Тери и усмивката му трепна, настроението му помръкна, когато си представи как Даг вади огромния си член с изпъкнали вени от кожените панталони и го насочва към Мисти. — И то не само веднъж.
— Не съм толкова сигурен — усмихна се Скип и остави цигарата, за да бръкне в джоба си. — Никога не е ясно какво ще направи Даг, дали ще ти предложи нещо за смъркане, дали ще те изчука, или просто ще захърка. — Усмивката му се стопи. — Нека бъдем реалисти, мой човек. Гаджето ти сигурно е опитало най-готиното чукане, дето може да си представи.
Тери съвсем се скапа. Най-готиното чукане ли? Как можеше да надмине подобно нещо?
Скип гледаше Тери право в очите. Беше само за миг, но този поглед разтърси Тери. Не си бе представял подобно нещо. Скип Джоунс наистина го бе погледнал право в очите.
— Въпросът е — продължи Скип — какво ще направиш ти.
Тери пристъпи от крак на крак.
— Ами, не знам. Какво мога да направя?
Скип извади най-различни хапове и започна да ги преглежда. Когато протегна ръка към Тери, на дланта му лежаха дванайсет шарени капсули.
— Дай ги на Даг — обясни Скип. — Прати му много поздрави от мен.
Тери погледна хапчетата.
— Какво е това?
— Просто ги дай на Даг и ти гарантирам, че ще мине доста време, преди да изчука отново приятелката ти. Или чиято и да е приятелка.
— Бившата ми приятелка — поправи го намръщен Тери. — Вече не ми е приятелка. Ти майтапиш ли се. Тя не означава нищо за мен.
Въпреки това пое хапчетата от Скип Джоунс и ги натъпка в джоба на мохерното сако, сякаш все още не бе убеден в думите си.
Лион сънуваше Бамби.
Странно, открай време си мислеше, че светът приема малката сърничка за най-захаросания продукт на Уолт Дисни. За Лион „Бамби“ бе като първото смръкване.
Заведоха го да гледа филма в „Одеон“ на Суис Котидж, когато бе на пет, и той преживя такава травма, че майка му го изведе разтреперан и разплакан още преди края.
Как бе възможно останалите момичета и момчета да си седят и да хрупат пуканки? „Бамби“ бе филм, където едно малко губи майка си, където светът потъва в пламъци и — онази част, която преследваше ожесточено Лион, докато се мяташе и потеше в спалния чувал — се превръщаше в ужас в мига, в който раят е осквернен.